Тихо и спокойно, освен в случаите, когато някоя неправителствена организация предизвика скандал, в Столичния общински съвет живурка една комисия, която със своята важност за мобилността на града незаслужено остава встрани от общественото внимание. Постоянната комисия по транспорт и туризъм е органът, който взима някои от най-основополагащите решения за града, а предвид изцяло липсващите дискусии и критичност при гласуване в общинския съвет, остава и мястото, където реално всичко се решава – от скандалното отдаване на линии на концесия за 141 млн. лв, през повишаването на цената на билета с 60%, решението за даване на над 80 млн. лв. за нова система за таксуване при съмнителни критерии и условия, саботирането на всяка една инициатива за приоритизация на градския транспорт, та до приемането на изцяло нова програма за развитие на велосипедния транспорт, въпреки категоричното несъгласие на граждански и велоорганизации с качеството на програмата.

Председател и главно действащо лице в тази комисия е Екатерина Йорданова, която активно допринася за това липсата на прозрачност, претупването на дневния ред, несъстоятелността на дискусиите и отбиването на номера да станат практика в начина на работа. И очевидно това не пречи нито на председателя на общинския съвет Елен Герджиков, нито на която и да е било от партиите в същия този съвет, а още по-малко на кмета Йорданка Фандъкова. Комисията по транспорт и туризъм е пример за това колко празни и неистинни могат да бъдат обещания за реформа в администрацията, нов начин на работа, честност, прозрачност и чуваемост.

Една транспортна комисия, много проблеми

Проблемите, които съпътстват работата на Комисията по транспорт и туризъм към СОС, са многобройни и въпреки лесното решение на голяма част от тях, призивите за активност и нормалност остават нечути. Ето само малка част, която обаче дава твърде детайлна и стряскаща картина за едни самозабравили се чиновници, които не знаят за кого всъщност трябва да работят и от чии джобове се плащат техните заплати.

1. Заседание от дъжд на вятър – Комисията заседава нерегулярно – когато председателката Йорданова прецени и когато „има доклади за гледане“. Никога няма заседания, на които просто да се обсъждат хронични проблеми, идеи за подобрения или генерални реформи, без да е необходимо да се внасят нарочни доклади или предложения за това. Когато все пак има заседание, то трябва да се вмести в едва един час, поради което решенията се взимат набързо и без адекватни дискусии.

[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/spasisofia/videos/1688170651467609/“ width=“550″/]

2.Тайният правилник е най-добрият правилник – Комисията има „правилник“ за своята дейност, но той не е публичен. Запознати с него са само председателят и съветниците – членове на комисията. Останалите присъстващи нямат достъп и не го познават и това редовно се ползва като аргумент за отхвърляне на предложения или за тяхното забатачване във времето. Този арогантен и типичен за отминали епохи похват се използва включително и по отношение на предложения от експерти към самата комисия. Често, същият този митичен правилник е и причина да бъде отказана думата на присъстващи в залата, особено когато се дискутира важна тема. (б.а. Е, и лошото настроение на председателката също е причина…)

3. Прозрачност и време за подготовка?!? Откъде накъде! – Комисията не публикува докладите по своите точки публично и достъпно. Никъде няма да намерите и публикувани протоколи или стенограми от и без това редките заседания. Същевременно дневният ред става известен между 24 и 48 часа преди заседание, което е крайно недостатъчно за подготовка на становища по точките. А какви ще са точките решава еднолично Йорданова като председател на комисията. Тя също определя кои предложения да стигнат до заседание на комисията и кои не. Разбира се, няма ясен механизъм как по служебен път в определен срок дадено нещо да стигне до комисията и да се обсъди. Много често има и допълнителни точки за разглеждане, за които става ясно на самото заседание, а обикновено те са важни и от голямо обществено значение. Всичко това създава напълно оправдано усещане за задкулисие и предварителни договорки не в полза на софиянци.

[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/spasisofia/posts/1761759504108723:0/“ width=“550″/]

Пример, че когато трябва да се гласуват вредни за София решения, се наблюдава странно единодушие между иначе големите политически врагове

4. За къде бързате? Тук не се работи така! – Може би защото всички проблеми на София отдавна са решени и градът е “спасен” (както многократно се изразява Екатерина Йорданова по време на срещи с неправителствения сектор), та затова и нищо в работата на Комисията не е обвързано със срокове. Нито по отношение на реакцията по внесени сигнали, предложения, доклади и становища, нито по отношение на взимането на важни решения. А като заговорихме за решения…

https://twitter.com/evroliberast/status/834687790398992384

5. Проактивност и нестандартност не са в нашия речник. – Комисията се стреми почти никога да не взима политически решения. За всяко едно предложение тя се допитва до администрацията, до транспортните оператори, или до управляващото транспорта дружество – известни със своята консервативност и страх от реформи. В резултат на това, Kомисията никога не действа и не взима решенията активно и „нестандартно“ – с цел да промени или подобри нещо по-бързо. Напротив – за членовете най-важното е финансовото измерение – да стане най-евтино и без много усилия.

[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/spasisofia/photos/a.1546639878954021.1073741828.1525636387721037/1715747828709891/?type=3&theater/“ width=“550″/]

Гласуваната икономическа рамка, която без каквито и да е било аргументи и данни беше в основата на увеличението на цената на билета с 60%.

6. Сигнали и предложения от граждани ли? Друг път! – Логично е човек да очаква, че сигналите и предложенията, внесени чрез виртуалното деловодство или call.sofia.bg се разглеждат и коментират. Нищо подобно. Комисията никога не смята за необходимо да се поинтересува от това какви са нуждите, какво мислят и какво предлагат гражданите на София. Оправданието е, че или няма време, или няма постъпили предложения, което разбира се не е така. Но това явно не е важно…

7. Време за избори, време за почивка – Избори в България има всяка година и цялата администрация спира да работи. Комисията по транспорт не прави изключение. Сякаш всички проблеми са решени и обсъдени, та общинските съветници да нямат скрупули да тръгнат да обикалят и агитират, вместо да седнат и да работят. София им е приоритет? Едва ли!

Колективна безотговорност

Когато очевидно невежеството и непрофесионализмът са приоритет за едно управление, единственото смислено нещо, което ни остава е да поискаме оставката на Йорданова. За годините, в които ръководи тази толкова важна комисия, тя многократно доказа, че не е способна нито да бъде генератор на добри идеи, нито да защитава обществения интерес. Напротив, тя беше в основата и открито подкрепяше решения, които костват на София милиони и влошават допълнително транспортната обстановка.

Приоритизацията и развитието на градския транспорт не са и явно скоро няма да бъдат приоритет на комисията по транспорт.

Разбира се, няма как да пропуснем и останалите членове на комисията, за половината от които разбираме, че са будни едва когато незаинтересовано и с прозявки вдигнат ръка, за да гласуват поредното безумно решение. Очевидно фактът, че са избрани с гласовете на хора, които наивно са възложили надежди общинските съветници поне от кумова срама да решат някой проблем, не е достатъчен за да видим истински, професионални и компетентни дискусии по темите свързани с транспорта на София. Стряскащо е и колко рядко някой от членовете на комисията се изказва против безплодната й и дори вредна за града дейност. Така колективната безотговорност става събирателна дефиниция за случващото се.

A как можеше да бъде?

А дали можеше да бъде иначе? Разбира се, че да. Да работиш прозрачно, информирано, компетентно и с грижа за града не е толкова сложно, а е толкова наложително. В ерата на социалните мрежи и високите технологии, Комисията по транспорт е застинала в края на миналия век и отказва да приеме, че хората отдавна вече не са толкова пасивни и неинформирани не само за случващото се в града, но и по света. Те искат и очакват модерни, адекватни и полезни решения на проблемите, постигнати след задълбочени анализи и компетентни дискусии. Време е общинските съветници да осъзнаят, че със спуснати политически заповеди, амебично поведение, липса на инициативност и отбиване на номера, не само че дискредитират себе си като личности, но и спират развитието на София. А ние, гражданите, не смятаме повече да допускаме това.

Едно прекрасно видео на г-жа Йорданова (едновременно председател на транспортната комисия и председател на Съюза на транспортните синдикати в България), което призоваваме да изгледате.