Ако приемем, че живеем в открито и демократично общество, всеки гражданин би трябвало да има правото да знае как властите управляват неговите пари. Парите, които всеки от нас, под формата на данъци и такси, плаща на Общината с цел предоставяне на услуги, подобряване на мобилността, качеството на живота и градската среда.
В началото на 2016 г. решихме да проверим каква част от поетите ангажименти и дадените обещания от страна на Столична община де факто бяха реализирани през изминалата година. Анализирахме Капиталовата програма на Столична община за 2015 г., която представлява официален запис за инвестиционните намерения. В нея подробно са описани всички проекти от различните сфери, за които Общината е намерила пари и с това официално декларира пред обществото намерението си да ги реализира. Спряхме се на две от най-важните дейности от Програмата за 2015 г., които в най-голяма степен се припокриват с приоритетите на Спаси София по отношение на това как трябва да се развива градът: уличната мрежа и градският транспорт.
Софийските улици и булеварди
Дейност 606 “Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа” обхваща една от най-големите дейности на Общината както от гледна точка на финансовите средства заделени за нея, така и предвид значението, което уличната мрежа има за нормалното функциониране на града. Уличната мрежа на българската столица е в крайно лошо състояние, а ключови свързващи отсечки липсват, правейки я нефункционална и несъответстваща на град, стремящ се да е европейски, организиран и приятен. От години чуваме едни и същи обещания: “Тази година започваме масиран ремонт на главните столични артерии, за да можем през следващата да навлезем в кварталите”, където улиците трудно биха могли да бъдат наречени такива.
Общата стойност на планираната за 2015 г. програма за изграждане и ремонт на улици е почти 100 млн. лв., като проектите са многобройни и включват ремонти както на основни булеварди и съоръжения, така и на малки квартални улички и кръстовища. Фокус на предвидените проекти за вече изминалата 2015 г. бяха основните булеварди както в центъра на града, така и в неговата периферия. Сред най-скъпите, важни и дълго отлагани проекти, заложени в плана, откриваме:
- Кръстовище на две нива на бул. България и бул. Акад. Иван Гешов – 15,71 млн. лв.
- Ремонт на бул. Владимир Вазов – 13,50 млн. лв.
- Ремонт на бул. Цариградско шосе – 12,43 млн. лв
- Ремонт на бул. Кн. Ал. Дондуков – 9,67 млн. лв.
- Ремонт на бул. Монтевидео – 6,60 млн. лв.
Общата стойност на тези пет ключови проекта е почти 58 млн. лв. или 58% от всичките налични средства заделени за ремонт и изграждане на уличната мрежа на София през изминалата година. От тези 5 обекта беше реализиран само един – ремонтът на бул. Цариградско шосе. Останалите отново се отлагат за поредна година. Процентът на реализация на петте най-важни и скъпи пътни проекта в столицата е само 21%!
В плана бяха заложени и много други важни улици и булеварди, които за пореден път се отлагат „за светлото бъдеще” или „за следващия период”:
- централните булеварди Кн. Ал. Дондуков, Арсеналски, Прага и Витоша (до Южния парк);
- улиците Козлодуй и Цар Симеон;
- ринговия бул. Тодор Каблешков;
- булевардите Монтевидео, Боряна и Овча Купел;
- новата ул. Обиколна в жк. Дружба;
- кръговото кръстовище на бул. Св. Кл. Охридски и бул. Андрей Ляпчев в жк. Дървеница;
- пробивът между бул. Петър Дертлиев и СОП (който трябваше да бъде готов заедно с АМ Люлин открита през далечната 2011 г.),
както и много квартални улички.
А какво всъщност беше направено?
Въпреки пресиленото медийно говорене и показните проверки на обектите (провокирани от провелите се през есента местни избори), малко са проектите които действително бяха реализирани през 2015 г. През миналата година приключи дългогодишната сага с ремонта на Цариградско шосе; бяха завършени и така необходимите ремонти на бул. Витоша (до Съдебната палата и бул. България), кръговото на пл. Руски паметник и ремонта на бул. Сливница.
… и каква е равносметката?
С една дума – тъжна! Въпреки наличието на огромен финансов ресурс (на стойност 86,9 млн. лв.) и неотложната нужда от мащабна и цялостна програма за ремонт на софийската пътна мрежа, Общината е успяла да реализира едва 29% (с обща стойност от 25 млн. лв.) от дейностите, разписани в собствената си Капиталова програма. Точно по тази причина, от години вече добре познатите оправдания за това, че България е най-бедната държава в ЕС и липсата на пари е основният проблем, звучат нелепо и не обясняват на практика нищо.
На фона на подобни резултати не можем да приемем, че административният капацитет е достатъчен, за да гарантира пълното изпълнение на поетите ангажименти. Вече е в ръцете на Столична община да отговори на какво се дължи този дефицит: дали на незаинтересованост на ресорните заместник-кметове, недостатъчна ангажираност от страна на самия кмет, или на безотговорно отношение по всички етажи на общинската власт.
Отсъствието на реакция, целяща корекция на проблема, е каране постарому: обещани от години реконструкции се отлагат ежегодно, което неизменно доведежда до оправданото недоволство на софиянци, вместо гражданския и административен ресурс да се насочи към нови проекти. А в същото време уличната мрежа в София е в толкова окаяно състояние, че всяко отлагане е престъпление спрямо данъкоплатците и околната среда и директно рефлектира върху качеството на живота на софиянци.
Повече от наложително е Столична община да започне активно да се учи от допуснатите грешки, за да се избегне тяхното повторение. Медийното говорене, неосновано на реално изпълнение на Капиталовата програма, може да е само в ущърб на всички, появяващи се пред камерите.
Градски транспорт
За Дейност 849 „Градски транспорт” през 2015 година бяха заложени 215,7 млн. лв., от които 134,69 млн. лв. под формата на безвъзмездно финансиране от страна на ЕС. Съотношението между безвъзмездните средства и общинското финансиране е 62% спрямо 38%. Очаквано, основен акцент в Програмата за изминалата година пада върху изграждането на трите линии на Софийското метро, следван от много важния и дългоочакван проект за възстановяване на трамвайната връзка до кв. Дървеница, ремонта на четири трамвайни отсечки в София и закупуването на нови трамваи и автобуси за нуждите на градския транспорт.
Въпреки, че откриването на седемте нови станции на метрото в кварталите Дружба и Младост е безспорен успех за Столична община и Метрополитен, Капиталовата програма разкрива други притеснителни факти: за втора поредна година се отлага старта на строителството на третата линия на метрото, за която през 2015 г. бяха заделени 70 млн. лв. от бюджета за градски транспорт.
„Трамваите стават приоритет през 2015”
Това оптимистично обещание на зам.-кмета по транспорт Любомир Христов се разнесе из медиите като горски пожар през ноември 2014 г. Убедени, че лица на толкова важни постове трябва да застават зад думите си и да отговарят за резултатите от своята работа, направихме анализ и на трамвайната част от дейностите за градски транспорт в Капиталовата програма за 2015 г.
За пета поредна година се отложи и възстановяването на едно от най-важните трамвайни трасета в София: това, свързващо Семинарията с Дървеница и Студентски град през метростанция Г.М.Димитров. Остана само празното желание, но въпреки всичко безвъзвратно бе загубено осигуреното безвъзмездно финансиране от ЕС в размер на почти 25 млн. лв. Освен бърза, безконфликтна, редовна и екологична връзка към центъра на София, гражданите на тези квартали се простиха с интермодална точка и довозваща връзка с метрото.
Спаси София вече говори и за неспазените общински ангажименти и по отношение на ремонтите на съществуващия трамваен релсов път в София, който от десетки години остава извън неотложните приоритети на Общината и не е претърпял сериозни мащабни ремонти и подобрения. За 2015 г. бяха заложени четири реконструкции на различни трамвайни отсечки в изключително лошо състояние и директно свързани с неспиращия отлив на пътници от трамвайния транспорт, легитимиращ съставянето на прогресивно неамбициозни разписания, правещи го най-бавния в Европа.
Медиите периодично препубликуват идентични съобщения за “предстоящите” ремонти на бул. Княз Ал. Дондуков, бул. Витоша, ул. Козлодуй и бул. Джеймс Баучер. От всички тях, бе реконструиран единствено бул. Витоша в отсечката между ул. Гургулят и бул. България с обща дължина от около един от общо двата заявени километра.
Ако приемем, че Общината ще отремонтира цялата трамвайна мрежа с този темп на работа, пълната реконструкция на над 150 километра релсов път в София ще приключи през… 2165 г.?!
Новите трамваи и автобуси
62,59 млн. лв. бяха заделени в бюджета на София с цел закупуване на 110 нови единични дизелови автобуса и 5 нови трамвая за нуждите на наземния транспорт. Заради бавни и непълни процедури нито една от двете поръчки не се осъществи през миналата вече 2015 г. Все пак, към края на годината Столична община избра фирмите доставчици на новите превозни средства (китайският Ютонг ще достави автобусите, а полската Песа – трамваите), но проектът закъсня и ще се наложи покупката да бъде финансирана от бюджета за 2016 г. Проява на недалновидна и неразумна политика е закупуването на дизелови автобуси по критерий “най-ниска цена”, на практика гарантираща продукт с най-ниско качество, а закъснялата им доставка означава продължаване на концесионните договори с частните превозвачи, които в годините се доказаха като неизгодни и неефективни.
Резултатите в цифри
Общата стойност на предвидените капиталови инвестиции в сферата на градския транспорт за 2015 г. е 215,70 млн. лв., като реално изпълнените проекти са на стойност 58,35 млн. лв. Процентът на изпълнение на тази ключова компонента за бъдещото развитие на София е крайно незадоволителен – едва 27%.
А отговорност кога?
Последните години софиянци посочват като основен проблем на града лошото състояние на уличната мрежа и продължаващото влошаване на услугите на наземния градски транспорт. Тези две сфери са основна задача на зам.-кмета по транспорт Любомир Христов.
Предвид слабите резултати, засилващото се недоверие у гражданите, че ситуацията ще се промени, и продължаващото натрупване на грешки, е наложително да се пристъпи към радикална промяна в отношението към поетите ангажименти. Това не е възможно без личния ангажимент на г-жа Йорданка Фандъкова за едно по-отговорно и компетентно управление на тези толкова важни за нормалното функциониране на града компоненти.
Крайно невидимите резултати, изразяващи се в неспособност да се инвестира повече от една трета от вече осигурени в бюджета средства са ясен сигнал, че проблемът е по-сериозен от едно политическо назначение. Въпреки това е показателно, че изпълняващият длъжността зам.-кмет по транспорта и в този мандат, е не само експертно, но и административно неспособен да отговори на предизвикателствата, седящи пред поверената му функция. От това ежедневно страдат всички, ползващи градския транспорт, уличната и тротоарна мрежа.
Основният приоритет на един успешен ресорен зам.-кмет би трябвало да бъде преизпълняването на програмите, а не непрекъснато рециклиране на отдавна заучени наизуст обещания и оправдания.
Затова, за пореден път екипът на Спаси София настоява за незабавното отстраняване на зам.-кмета по транспорт Любомир Христов от поста му. Убедени сме, че зад мотивите ни са готови да застанат както множеството експерти и заинтересовани лица от браншовите организации, така и все по-будното гражданско общество, ставащо все по-нетолерантно към провалите.
