Театър „София“ отново посреща публика в обновения си дом. Пет години след първите ни сигнали срещу проекта сградата запази много от характерните си черти, които бяха застрашени. Това е резултат от съпротивата на Спаси София, работата на експерти и широкия обществен натиск. Но зад днешното откриване стоят и безвъзвратни загуби, разрушени и впоследствие възстановени елементи, пропуснати срокове и въпроси за отговорността.

На 8 ноември 2026 г. театърът отбеляза своята 60-годишнина с откриването на обновената сграда и премиерата на „Не свиква с тъмното окото (Корени)“ на Маргарита Младенова. Завръщането е добра новина за актьорите, техническите екипи и публиката. Именно за тях през всички тези години настоявахме театърът да получи качествено обновяване, което съхранява архитектурата му.

Наложи се обаче да защитаваме театъра от решенията, заложени в собствения му ремонт. Историята на тази битка заслужава да бъде разказана, защото днешният резултат не беше даденост.

2021 – когато показахме какво се готви за сградата

На 9 септември 2021 г. Спаси София публично предупреди, че проектът за реконструкция предвижда замяната на каменната фасадна облицовка с HPL – пресован ламинат. Скандалът и острата обществена реакция извади темата от документацията на обществената поръчка и я превърна в обществен въпрос: как е възможно обновяването на знакова културна сграда да поставя под заплаха нейния облик и архитектурно художествения синтез?

След първоначалните уверения на общината, че детайлите ще бъдат запазени, на 13 септември публикувахме извадка от архитектурния проект. В нея предвидените материали показваха предвидената замяна на каменната облицовка от фасадата с HPL. Този ход беше важен, защото спорът вече трябваше да се води по конкретните проектни решения.

За нас въпросът беше принципен. Енергийната ефективност, новите инсталации и по-добрите условия за работа са необходими. Те от своя страна обаче трябва да бъдат постигнати с проект и решения, които разбират стойността на сградата и съобразяват намесите с нея.

След обществения отзвук първоначалната поръчка беше прекратена от Столичната  община. Като спаси София поехме ангажимент да продължим да настояваме за запазване на фасадата и архитектурните детайли при преработването на проекта. 

2022 – нова поръчка, нов протест и същите основателни въпроси

Прекратяването на първата процедура не реши всички проблеми. През януари 2022 г. беше обявена нова обществена поръчка и Спаси София отново възрази срещу предвидените намеси по фасадата, интериора и откритата сцена.

На 10 януари имахме нова позиция по темата. В резултата на подновената процедура по избор на изпълнител на 23. Декември, в навечерието на Коледните празници. В нея посочихме, че сме провели поредица от срещи със специалисти по опазване на архитектурното наследство и сме настоявали пред общината за промени, които в крайна сметка бяха отхвърлени и ремонтът ще се реализира единствено с различен материал по фасадата. Протестът стигна и до самата сграда с транспаранти по фасадата. [4]

Срещу тази съпротива имаше и критики, че пречим на дългоочаквания ремонт. Още тогава обяснихме, че познаваме тежките условия, в които работи трупата, и сме се срещали с директора на театъра. Поставихме и въпроса дали поръчката решава всички проблеми на сценичната техника.

Същественото признание от страна на общината дойде в същия период: заместник-кметът по строителството Ангел Джоргов потвърди, че първият вариант е предвиждал пресован ламинат вместо камък по фасадата, но това решение е променено. 

Камък вместо HPL – постигната промяна и безвъзвратна загуба

Днес фасадата е каменна. Първоначално предвидената подмяна с HPL не се осъществи след нашите настоявания и обществения натиск. Това е конкретен резултат от битката през 2021 и 2022 г.

Трябва обаче да бъдем точни – оригиналната каменна облицовка беше безвъзвратно загубена. Новата каменна фасада не заличава тази загуба и не позволява да обявим, че всичко автентично е оцеляло.

Тъкмо затова настоявахме решенията да бъдат преосмислени преди разрушаването. Архитектурната стойност е и в оригиналния материал, в детайла, в начина на изпълнение и в отношенията между отделните части на сградата. Когато те бъдат премахнати, възстановяването на сходен образ не може да върне всичко изгубено.

Фоайетата и таваните: първо разрушени, после възстановени

Битката продължи и за интериора. Характерните тавани и фоайетата са част от цялостния архитектурен замисъл на театъра и от преживяването на публиката още преди влизането в залата.

Разрушените при ремонта гипсови тавани в централното фоайе впоследствие трябваше да бъдат възстановени. Това е документирано в различни медийни публикации от 2025 г., в които Стефан Спасов обяснява, че допълнителни средства покриват и тази непредвидена първоначално работа. Медията посочва, че информацията се потвърждава от общината и от мотивите за допълнителното финансиране. 

Възстановяването беше необходимо. Но самият факт, че се плаща за връщане на разрушени характерни елементи, показва защо настоявахме за внимателен подход от самото начало.

Сцена „Арена“ остана без стъклената пирамида

Сред оспорваните решения беше и покриването на вътрешния двор – сцена „Арена“ – със стъклена конструкция. Предвидената пирамида щеше да промени облика на тази част от театъра.

Тя отпадна. Впоследствие и общината потвърди, че първоначално планираната конструкция няма да бъде изпълнена и пространството остава открито.

Така беше избегната още една намеса, срещу която възразявахме. Сградата има собствена композиция и силует, които заслужават да бъдат уважавани при нейното обновяване.

По наше настояване бяха премахнати и заведението, което беше превзело част от пространствата на театър София, а с него си отиде и остъкляването на прилежащата терасата. Там обаче работата не е довършена, защото и днес пространството все още очаква да бъде функционално върнато към първоначалното си предназначение и към културния живот на театъра.

2025 – въпросите вече бяха за сроковете, парите и контрола

С напредването на годините към споровете за архитектурата се добавиха тежки въпроси за управлението на ремонта. На 2 юли 2025 г. Борис Бонев и Стефан Спасов дадоха пресконференция пред все още заградения театър.

Предупредихме за риск за 9,5 млн. лева европейско финансиране и поискахме външна независима ревизия на проекта. Поставихме въпроса за продължителното спиране на строителството и за това кой носи отговорност за забавянето. Стефан Спасов съобщи и че ден по-рано е бил отстранен от обекта по нареждане на тогавашния временно изпълняващ длъжността заместник-кмет по строителството Никола Лютов.

Критиките ни обхванаха и двете последователни общински администрации: тази, при която е подготвен и започнат проектът, и тази, която трябваше да го довърши. Отговорността за общински обект не изчезва със смяната на кмета.

От общината представиха и своята позиция: забавянето било свързано с преработване на проекти, проблеми с проектантите и строителния надзор. Администрацията обвърза част от трудностите и с неприемането на интериорния проект от Спаси София. Нашето настояване оставаше същото – качеството и архитектурният облик да бъдат защитени, а организацията на строителството и неоснователното “замразяване” на ремонта да бъдат обяснени и проверени.

Развитието с европейските средства също трябва да бъде разказано точно. На 1 август 2025 г. общината съобщи, че финансирането е запазено, а срокът за въвеждане в експлоатация е удължен. Това е последващото развитие след предупрежденията ни за риск. Запазването на средствата обаче не означаваше, че театърът вече е готов да приеме публика.

2026 – покривът протече и последва “Ремонт на ремонта”

На 17 февруари 2026 г. Спаси София отново сигнализира за проблеми. Публикувани са видеоматериали с течове, мокри петна и увредени повърхности в обновената сграда.

В позицията си посочихме нов договор за близо 300 000 евро със „Софекострой“ за отстраняване на течове и щети. Поставихме въпроси за гаранционната отговорност, окончателната цена и реалния срок за отваряне. 

След толкова години работа публиката имаше право да очаква завършен и надежден театър. Течовете показаха защо контролът трябва да продължава и след отчетеното приключване на отделни дейности.

Завръщането на театъра у дома е успех. Равносметката остава необходима

На 8 ноември голямата сцена отново посрещна публика. Това е момент за благодарност към хората, които запазиха театъра жив през годините извън неговия дом.

За Спаси София равносметката включва постигнатите промени и загубите, които не успяхме да предотвратим. Фасадата е каменна, но оригиналната облицовка я няма. Характерни интериорни елементи бяха възстановени след разрушаването им. Стъклената пирамида отпадна. Театъра беше освободен от неприсъщото за неговите пространства заведение, а терасата беше освободена от остъкляването, но нейното необходимо връщане към живота на театъра все още предстои. Огледала в тоалетните липсват, а дървените врати са отстъпили мястото си на алуминиеви – както по фасадата, така и в интерира.

Това е история за смисъла от обществения натиск и за цената на решенията, които се вземат без достатъчна грижа към архитектурното наследство. Ще продължим да настояваме за отчетност за похарчените средства, качество на извършеното и довършване на оставащата работа.

София заслужава ремонтите на знаковите ѝ сгради да съхраняват архитектурния им облик и историческия им характер. Архитектурното наследство на града е част от неговата идентичност, затова ще продължим да настояваме то да бъде пазено с уважение и ясна визия за бъдещето.