UX дизайнер
Качеството на градския транспорт и тротоарите.
Казвам се Гергин Борисов. През 2016 г. завърших магистратура по специалност “Информационни технологии в медийния бизнес” през 2016 г., като магистърската ми теза бе посветена на визуалната информация на Софийското метро.
Работя като графичен и UX дизайнер от 2006 г., като от 2014 г. Разработвам BO и BPM системи за корпоративни клиенти от застрахователния сектор, базирани основно във Франция, Люксембург и Германия. В това си качество съмразработвал бизнес процеси и интерфейс стандарти за продукти, използвани отдесетки хиляди потребители на 4 континента.
● Като UX дизайнер знам, че хаосът и неконсистентността в качеството на общинските онлайн и офлайн системи – сайтове, табели, символи и знаци, е продукт на слаба документация и липса на Стандарт как се поднася информация на гражданите.
● София се нуждае от транспортен модел, който да е основата за пълната реорганизация на транспортната мрежа.
● Искам в София да се въведат системи за посаждане на дървета, които интегрират пасивно напояване и геопяна, позволяваща на корените да се развиват без да увреждат тротоарите.
Роден съм в семейство на хора на изкуството – майка ми Тоня Борисова е поетеса и писателка, родственица на Захарий Стоянов, а баща ми Александър беше фотограф и режисьор. От малък съм възпитаван, че най-ценният труд е този, който допринася ползи за другите.
Израснах в ж.к. Надежда, до Северния парк. Всяка неделя дядо ми идваше – облечен в безупречен костюм и взимаше мен и сестра ми на разходка в него. Най- ранните ми спомени са от вече несъществуващите жълти спиркознаци, които приличат на гъби. Любовта ми към трамваите също е от първите ми години. За да пътуваме до центъра на града, с родителите ми ползвахме трамвай №7. Вървящите по него тогава трамваи София-70 ми приличаха на гъсеници с мустаци.
До последно преди абитуриентския бал се колебаех между генно инженерство и архитектура. Избрах архитектура, но вместо нея, в крайна сметка записах информационни технологии.
Само веднъж съм се опитвал да шофирам – след 30 секунди зад волана бях убеден, че това не е за мен, затова вече 34 години съм убеден пешеходец. За мен добрият градски транспорт и проходимите равни тротоари са необходимост.
Мечтата ми е София да е уреден град, в който животът без автомобил не е
ексцентричност и хипстърия, а валиден избор, който не затруднява никого.
