Становище относно реконструкция на Зона 4

До:
Йорданка Фандъкова
Кмет на Столичната община

Арх. Здравко Здравков
Гл. арх. на Столичната община

Инж. Цветан Божинов
Зам.-кмет по строителството

СТАНОВИЩЕ

От Спаси София – гражданска организация
Борис Бонев – независим общински съветник

ОТНОСНО: Изменение на работен инвестиционен проект за Изграждане, възстановяване и обновяване на прилежащите публични пространства от Централната градска част на гр. София, Зона 4

Уважаеми дами и господа,

С настоящото становище екипът на Спаси София и независимият общински съветник Борис Бонев изразяваме категоричното ни несъгласие с така представения проект за изменение на работния инвестиционен проект за Зона 4. След внимателен анализ на представеното, установихме че предложените вид и обем на строителните дейности не съответстват на нуждите на района от облагородяване, запазват съществуващото положение в редица точки, много от които са проблемни и конфликтни и по никакъв начин не преосмислят и допълват функциите на пространствата. В резултат, въпреки че ще бъдат похарчени милиони, тази най-емблематична част на София няма да получи така необходимата промяна и подобрения, като всички недъзи на отминалото градоустройство ще бъдат преповторени, а възможността за качествена градска среда ще бъде загубена за десетки години напред. 

Генерални забележки и изводи

Зона 4 на Централна градска част обхваща съществена част от историческия център на града, като в нея се включени и някои от най-емблематичните сгради на София като храм-паметника Св. Александър Невски, църквата Св. София, дала името на нашия град и сградата на Народното събрание. Важен елемент от градската среда са и жълтите павета, даващи характерния облик на средата. Именно наситеността с история и емоционалната свързаност на софиянци със зоната изискват консервативен подход при разработването на проекта. Но запазването на автентичната визия на пространствата не изключва модерни градоустройствени и транспортни решения. Необходимо е и прилагането на принципи, осигуряващи по-безопасна и достъпна градска среда и фокус върху хората като основни ползватели на територията. Сред основните слабости на проекта са:

• Запазват се разлики в нивата между тротоар и пътно платно в зони без автомобилно движение, въпреки че Наредба РД-02-20-2 позволява създаването на пешеходни пространства на едно ниво.
• Запазва се движението и паркирането на пл. Св. Александър Невски, въпреки че в редица стратегически и консултативни документи като плана на арх. Ян Геел “София – град за хората” изрично се подчертава нуждата от осигуряване на пешеходни пространства около катедралния храм. От 2018 г. има и петиция на Спаси София, събрала над 17 000 подписа с искане за премахване на паркирането по площада. 
• Не е намерена абсолютно никаква функция на огромните празни пространства на площада около храм Св. Ал. Невски, който остава едно голо пространство от хиляди квадратни метри павета. Не е предвидена повече зеленина, места за сядане, киоски за продажба на напитки, туристическо-информационен център и др.
• Никъде в зоната не се разширяват тротоарите за сметка на пътното платно. Вместо това се разчита на маркировка, която е доказано неработеща и нетрайна в София, а това създава цялостно неприятно усещане за ходене в подобни зони.
• Осигуряването на пешеходна достъпност и безопасност чрез пешеходни пътеки е на скандално ниско ниво като от проекта ясно личи, че никой не е изследвал пешеходния трафик и какви са неговите нужди.
• Запазва се движението и габарита на ул. Оборище към бул. Васил Левски, въпреки че дори при сегашния трафик пътното платно е анормално широко, запазва се настилката от асфалт(!) и паркирането.
• На пл. Народно събрание не се решават никакви проблеми свързани с функционалните и визуалните му качества и дори временното решение с кашпи е прието като постоянно и приемливо.
• Не е ясно по каква технология и какво точно означава терминът “частично репариране на съществуващи жълти павета”. Площадът има нужда от цялостен ремонт на емблематичната настилка, тъй като частичното пренареждане ще доведе до кръпки и пропадания, а огромна част от съществуващите жълти павета са безвъзвратно повредени и счупени и не могат да бъдат пренаредени. Не е ясно и какво стана с инициативата на Столичната община да се намери производител, който да изработи реплики на емблематичните жълти павета, но с подобрени характеристики за устойчивост и сцепление.
• Не се третира пространството зад Военния клуб, въпреки че то осигурява пешеходна свързаност в рамките на зоната, като се запазва и незаконната бариера на ул. Шипка
• Градската мебел и осветление били вдъхновени от Оксфорд (според Обяснителната записка), което е абсолютно недопустимо предвид, че София има своите исторически осветителни тела, павилиони, пейки и др. Ако се търси модерна интерпретация, това да бъде на старите софийски дизайни, а не на такива, привнесени не просто от друг град, но и от друга държава.
• Размерите на избраните материали са неподходящи – вече се доказа, че гранитни плочи с дебелина 8 см не осигуряват необходимото качество на настилката. При положение, че гранитните павета са с дебелина 10 см, няма логика плочите да не са минимум със същата.

Конкретни забележки по етапи

Етап 2 – бул. “Васил Левски” 

• Проектът не подобрява пешеходно пресичане на булеварда преди паметника Левски. В средата на разделителния остров се запазва съществуващият тесен коридор за пешеходци, който е извън всякакъв норматив. Настояваме островът да се преправи, като пешеходното пресичане е с габарит равен на широчината на пешеходната пътека. 
• Проектът не решава и проблема с разкъсаното пешеходно движение по западният тротоар на бул. “Васил Левски” заради наличието на паркинг пред музея “Квадрат 500”. Ако се предвижда запазване на паркинга, настояваме двете пешеходни пресичания да бъдат изпълнени на нивото на тротоара, за да не се нарушава комфорта на пешеходците.

Етап 3 – Паметник на Паисий Хилендарски

• Проектът не предвижда нищо съществено в този етап, но голям недостатък е преповтарянето на съществуващата ситуация и липсата на пешеходни пътеки и пресичания, както към храм-паметника и площада, така и по тротоара, обграждащ площада. 
• Ако се запазва автомобилното движение и паркиране в рамките на площада, за което сме категорично против, настояваме всички пешеходни пътеки по протежението на тротоара, обграждащ площада, да бъдат направени на нивото на тротоарите, така че да се получи функционална и визуална цялост за пешеходците. 

Етап 4-1 – Пространството около Св. София

• Проектът не предвижда нищо съществено в този етап, но и не става ясно защо се изключва градинката пред църквата от проекта. Тя е в добро състояние, но е недопустимо да бъде оставена с различна визия спрямо останалите части от проекта. 
• Археологическите находки на ул. “Московска” се предвижда да бъдат заринати, а настилката да бъде възстановена, което предвид важността и локацията на археологията е недопустимо. Да не се повтаря грешката с гробницата на Хонорий, чиято наземна част заема почти изцяло тротоара и прави преминаването невъзможно. В резултат, пешеходците трябва да слизат на пътното платно и да лавират между паркирани и движещи се автомобили. Това се случва по ул. “Московска”, на метри от сградата на Столичната община. 

Етап 4-2 – ул. Париж

• Археологическите находки по ул. “Париж”, които в момента са напълно обградени от чадъри и лятната тераса на заведението Виктория, в пълно нарушение на редица общински наредби, не се третират по никакъв начин с проекта. Задължително те трябва да станат част от ул. Париж с пълна визуална и функционална интеграция на двата обекта. 
• Ул. “Париж” е емблематична за София и специализираният пазар там трябва да продължи да се развива. Не е ясно защо сергиите се наричат “временни” – те трябва да са постоянни. Видът и функционалността им задължително трябва да се покажат заедно с проекта, защото  те са неразделна част от градската мебелировка и дизайн на пространството. Следва да се помисли за изработване на постоянни щандове с унифициран дизайн, които Общината да отдава под наем, за да се предотвратят гледки тип “бит пазар” на това знаково за столицата място. Подобен подход беше възприет, но неизпълнен от СО по отношение на книжния пазар на пл. Славейков.
• Разположението на тези сергии е неудачно – бройката им трябва да се редуцира, те да бъдат разположени на зиг-заг, за да не пречат на преминаването на пешеходци и всички входове към други улици да бъдат свободни. Най-фрапиращият случай за запушване на достъп до други улици и пространства, се вижда на входа към улицата пред Светия Синод, който е изцяло общинска публична собственост и трябва да остане с напълно свободен достъп за пешеходците. 

Етап 5 – пл. Св. Ал. Невски и западна част на ул. Оборище

• Предложеното решение е катастрофално по отношение на организацията на движението. От една страна, по никакъв начин не се подобрява и осмисля движението на пешеходците, за които са оставени тесни тротоари и различни нива, а от друга, запазва движението и паркирането на автомобилите около най-големия символ на София. 
• Категорично настояваме за премахване на автомобилното движение и паркингът около храм-паметника, особено в контекста на намалено потребление заради предстоящото изместване на сградата на Народното събрание. 
• Груба грешка е допусната с това, че паркирането и движението на автомобили по никакъв начин не са отделени физически от “пешеходната” част на площада.
• Липсват редица пешеходни пътеки – по всички улици навлизащи в площада, както и от тях към самия площад. Пешеходните връзки очевидно не са изследвани и не е помислено за тях, щом се премахват и част от съществуващите пешеходни пътеки на ул. Оборище. 
• Отново виждаме отречената отдавна и призната за неуспешна практика, тротоарните уширения да се правят с маркировка. Освен грозно и нефункциониращо, това решение е грешно и от финансова гледна точка. 
• Не е ясно защо не се ремонтират и настилките и бордюрите около самия храм-паметник, които задължително трябва да се запазят, като елемент, очертаващ архитектурата и визията на храма. 
• Целият огромен площад е пълен с мъртви пространства без никаква функция. Грешката с площада при Ларгото отново се повтаря, но в значително по-голям мащаб. Задължително е да се предвидят допълнителни функции на това пространство, така че то да привлича и задържа хората и да бъде приятно място за разходка и отдих. Това може да се направи с минимални функционални намеси и да остане в рамките на историческата визия на тази част на София. Например, може да се обособят няколко места за продажба на вестници или напитки в типичния за София стил подобен на Читалнята и будката за вестници в Градската градина или заведението на пл. Райко Даскалов. 
• Може да се помисли и за преместването на част от красивите паметници, които сега са концентрирани в граничните зелени площи около площада, в рамките на самия площад. 
• Трябва да се потърси начин в проекта да се предвидят и планират места за провеждане на масови мероприятия на площада. В крайна сметка, коледните базари в европейските градове винаги са концентрирани около най-големите катедрални храмове. 
• Не се предвижда и изграждането на малък, но красив и функционален ТИЦ (туристическо-информационен център) на София в цялото мъртво пространство, при положение, че това е най-интересната и посещавана туристическа зона в София. Това говори много за нивото на проектиране и за липсата на какъвто е било анализ за нуждите на пространството. 
• В тези огромни и опразнени от живот пространства не се намери място и за красивата идея за 3D модел на София, което е крайно разочароващо и е още един сегмент, заради който смятаме, че предложеният проект е с критично ниско качество. 
• Необяснимо е защо се запазват габаритите и функционалните компоненти на ул. Оборище по съществуващото положение. Ако западната част на улицата е напълно пешеходна, тогава запазването на бордюрите и различните нива и на тротоар и “пътно платно” е доказано противопоказно. Пешеходците ще се концентрират по тротоарите, а в средата се получава поредната мъртва и лишена от смисъл зона. 
• Не е ясно и защо се предвиждат боларди, които да отделят ул. Оборище от пл. Св. Ал. Невски, при положение, че двете зони са изцяло пешеходни, но не се предвижда никакво отделяне на автомобилната от пешеходната част. 
• От представения проект не става ясно дали се запазва характерният растер на настилката и комбинацията от едро- и средноразмерен паваж? Липсват детайли с растера на настилката и описание.
• Не става ясно и защо бордюрната линия на ул. Г. С. Раковски е прекъсната при кръстовището с ул. Оборище, след като пространството е изцяло пешеходно? Също, необясним е отстъпът на гранитната настилка, от мисленото продължение на бордюрната линия на ул. “Г. С. Раковски”.
• Предвид необходимостта от намаляване на скоростта по ул. Оборище е необходимо тя също да бъде изпълнена от средноразмерен паваж, който и визуално ще обвърже пространството с това на площадната зона.

Етап 6-1 – пл. Гина Кунчева

• Неразбираемо е защо се затваря за автомобилно движение пл. Гина Кунчева и с това се прекъсва движението по ул. Московска, а не се затваря за движение площадът около храм-паметника Св. Александър Невски. Не е ясна нито функцията, нито съдържанието на този малък площад. 
• Считаме, че избраното решение за визуален контакт между пл. Гина Кунчева и площада при Паметника на Васил Левски за рисковано и ненужно. Настилка от средноразмерни гранитни павета не е подходяща за интензивното движение по бул. Васил Левски, част от Първи градски ринг. Контактните зони между паветата и асфалта ще бъдат проблемни и ще доведат до чести ремонти, пукнатини и пропадания. 
• Няма причина пешеходният според проекта пл. Гина Кунчева отново да е на две различни нива с пътно платно и тротоар. Различните нива само задълбочават проблема с липсата на съдържание, което да привлича и задържа хората в това пространство. 
• Недопустимо е да не се подмени асфалтовата настилка и релсовия път в рамките на кръговото движение на площада при Паметника на Васил Левски, които са с огромни пукнатини и даже трета релса от старото междурелсие. 
• Защо не е включена цялата зона на площад “Васил Левски” в проектната разработка, заедно с всички прилежащи пространства? Зоната м/у бул. “Васил Левски” и бул. „Янко Сакъзов“ остава незасегната от предвидената реконструкция и на практика едно цяло градско пространство ще бъде третирано по различен начин и отново няма да бъде постигнато визуално единство. Зоната е с голямо културно значение и отношението трябва да отговаря на функциите които изпълнява.
• Не е ясно как ще бъде ремонтирана и възстановена прекрасната настилка в рамките на пл. Гина Кунчева и защо този растер не се ползва и за другите пространства в рамките на този проект. 
• Липсват детайли с растера на настилката и описание, както и вертикални разрези.
• Ул. Московска между пл. Гина Кунчева и ул. Дунав има също така характерен и специфичен растер с комбинация между настилка от павета и гранитни плочи, но проектът я премахва, което считаме за лошо решение, продиктувано единствено от мотив за улесняване на строителната задача, но не и подобряване на естетиката на пространството. 
• Липсва каквато и да е градска мебелировка (пейки, кашпи, стойки за велосипеди, места за поставяне на афиши, типичните будки в ретро-стил и тн.) в цялото пространство. Как се планира да бъдат привлечени и задържани пешеходците без всички тези компоненти и с каква цел се прави това пространство? 

Етап 6-2 – зона до градинката Св. Кл. Охридски

• Липсва каквато и да е пешеходна връзка през ул. Оборище, а такава трябва да се предвиди точно по траекторията на пешеходните алеи. Даже се премахва съществуващата пешеходна пътека, което е недопустимо. 

Етап 7 – ул. Оборище, източна посока

• Неприемливо и нецелесъобразно е източната част на ул. Оборище да запази сегашния си огромен габарит за автомобили, оставяйки пешеходците по тесните тротоари. Ако изобщо има смисъл улицата да продължи да бъде отворена за автомобили, а такъв не виждаме, то тя трябва да се стесни до една лента в посока. Паркирането трябва да бъде изцяло забранено, а тротоарите – значително разширени и обогатени с функции и градска мебел, без това да закрива красивата гледка към катедралата. 
• Далеч по-красиво и логично решение е затварянето на цялата улица за автомобили и изграждането на нисък фонтан тип водно огледало, който да рефлектира красивата фасада на църквата, без да се намесва във визията ѝ. Подобни успешни примери има в множество европейски градове, като един от най-подходящите е пред Карслкирхе / Karlskirche във Виена. 
•  Ако улицата трябва да бъде отворена за автомобили, то трябва да се остави само по една лента за движение във всяка посока по цялата дължина на улицата, а цялото останало пространство да се предвиди за широки и удобни тротоари. 
• Проектът по никакъв начин не третира фактът, че в това пространство редовно се провеждат базари и фестивали. Вместо да насърчи и улесни тази хубава практика, проектът изцяло я игнорира. 

Етап 8-1 – пл. Народно събрание, ул. 15-ти ноември

• Пространството на един от най-представителните площади в столицата, не получава необходимата качествена промяна на средата, която се очакваше да бъде постигната с  проекта за реконструкция.  Пространството зад паметника на Цар Освободител ще продължи да бъде паркинг..
• Естествената денивелация на терена позволява, много лесно, технически площадът и прилежащите му тротоари да бъдат на едно ниво. Решение което ще спомогне за значително подобряване на достъпността и визията на градската среда.
• Не е ясно какво означава “частично репариране на съществуващите жълти павета”. Основен проблем е производството и замяната на огромната част павета, които са тотално разбити и неизползваеми. Също така смятаме, че е крайно безотговорно компрометираният паваж да бъде ремонтиран само частично – това неминуемо ще доведе до пропадания, неравности и визуално разделение на пространството.
• Призоваваме за пълно пренареждане на жълтите павета и производство на нови с подобрени качества по отношение на хлъзгавост защото само с “частична репарация” няма да се постигне никакъв траен ефект. 

Заключение

Предвид всички гореизложени аргументи и съображения, считаме че проектът за изграждане, възстановяване и обновяване на прилежащите публични пространства от Централната градска част на гр. София, Зона 4, трябва или да бъде изцяло преработен, или да бъде прекратен. Би било проява на изключителна безотговорност към градската среда и устойчивото развитие на София ако се допусне усвояването на средства за преповтаряне на съществуващи проблеми. Предложеният проект, видно от гореописаните критики, с нищо не подобрява ситуацията за нито един участник в градската мобилност, не третира основни съществуващи конфликтни точки, допуска безцелно използване на публичното пространство, съобразява се със съществуващи недопустими намеси в градската среда, но най-важното е, че не създава смисъл и функция на тази знакова за София зона. 

Безспорно е необходимо да се извършат дейности по замяна на компрометирани паважни и тротоарни настилки, но това може да се извърши без да е част от този проект. Недопустимо е и все още да не намерен начин за адекватна замяна откъм техническа и историческа гледна, на жълтите павета. 

Г-жо Фандъкова, г-н Здравков, г-н Божинов, призоваваме ви да не допускате осъществяването на така предложения проект. Само това би било отговорната позиция към нашия град, софиянци и техните нужди.

гр. София
01.06.2020 г.

С уважение,
Екипът на Спаси София

Борис Бонев
Общински съветник