Някак скандалът с обществените поръчки, управлявани от общинското дружество Център за градска мобилност (ЦГМ), затихна с настъпването на Великденските празници. Затова пък днес се разбра, че Сметната палата ще прави одит на дружеството, месец след като стана ясно, че управляващите го не са чужди на идеята да подаряват обществени средства на съмнителни фирми. Една разследвана от Нова телевизия поръчка за малко над 200 000 лева предизвика не само дългоочакваната от неправителствените организации оставка на зам.-кмета по транспорт Любомир Христов, но и накара кмета г-жа Йорданка Фандъкова да поиска оставките на цялото ръководство на ЦГМ.

Но какво ли става с всички поръчки, които ЦГМ прави, попадащи под регламентирания в закона праг от 20 000 лева без ДДС, над който обявяването на публичен търг е задължително? За такива покупки общинските и държавни дружества договарят цената пряко, като реалистичността ѝ се контролира само от вътрешната преценка на техен служител. Възможно ли е тогава да допуснем, че такива покупки могат лесно да се превърнат в инструмент за източване на средства? Например…

Фотоапарати за тарикати

В края на 2012 г. ЦГМ е закупил седем броя фотоапарати за 2402,40 лв с ДДС предназначени за заснемане на автомобилите, на които се поставят скоби или които се репатрират в наказателния паркинг. Нуждата от такива е напълно обоснована – при възникване на спор за нарушението, снимките могат да потвърдят, че такова в действителност е извършено. Затова изискванията към нужните за заснемането фотоапарати не са много високи – достатъчно е те да са компактни, да снимат успешно в дневни условия, а когато е тъмно – да имат светкавица и да се зареждат лесно.

И така, ЦГМ избира марка и модел  – OLYMPUS VG-150 с карта памет от 4 GB и ги закупува на 12.11.2012 г с единична цена от 286,00 лв без ДДС (342,20 с ДДС). Два от тях са предадени на общинското дружество на 28.11.2012 г., като справката в публичния уеб сайт на същата фирма, изпълнила поръчката (предназначен за обикновени купувачи на дребно) направена от служителя на ЦГМ, предоставил ни информацията, показва, че в същия ден на доставката, същият модел, същата марка с подарък карта памет от 8 GB струва 159,00 лв с ДДС или за 7 броя – 1113,00 лева.

preview-sravnenie

Оригиналите можете да свалите от [ddownload id=“1222″ style=“link“ text=“този“] линк.

Това прави общо 1289,40 лв, които необяснимо защо са надплатени от общинското дружество, което само допреди няколко седмици се опита да обясни поисканото увеличение на цената на билета с 60% с довода, че не му достигат едни 15 000 000 лв. Ако приемем тази информация за вярна, то тогава не можем да не се запитаме защо ЦГМ е решил да поиска от гражданите на София да платят и за съмнително завишените цени на „харчовете“ му, и за дупките, които те отварят в бюджета му?

Още съмнително скъпи спирки

Показаните от Нова телевизия 60 спирки бяха изработени от нискокачествени метал, стъкло и поликарбонат и струваха по 3780 лв с монтажа, почистването и дори с транспортните разходи. А според ЦГМ, в официалната им Фейсбук страница, късметлиите, които още не са блокирани и могат да коментират, разбират, че показаната спирка, изработена от ламарина, полимерни плоскости и метална рамка струва между 5000 и 6000 лева, според вида навес.

13198981_10208885117266145_715830502_o

В албума, в който се случва тази кореспонденция са показани само спирки, които не са изпълнени с обществена поръчка, ала „депутатските спирки“. Дали те струват два пъти повече от онези, съборили Любомир Христов от поста му, преценете сами. Можем само да се надяваме обявената от кмета проверка на работата на ЦГМ и предстоящият одит да установят какво по-точно от тази конструкция е вдигнало цената ѝ до 5000 лв.

[fb_embed_post href=“https://www.facebook.com/media/set/?set=a.789268187832677.1073741842.198997223526446&type=3/“ width=“550″/]

Това са само два примера. Колко ли други подобни са останали незабелязани и колко от милионите, които всяка година обществото поверява на Центъра за градска мобилност са изтекли в нечий портфейл през умишлено раздути покупки без търг?

Или ако трябва да измерваме парите в нещо по-стойностно – колко ли трамваи, тролейбуси, автобуси, колко ли километри ремонтирани трамвайни трасета са били откраднати от софиянци и подарени на семейни приятели, близки, обръчи от фирми, флора, фауна и т.н.?