Поредна грешка и ново широко обществено неодобрение

Става вече традиция управляващите в София да не си взимат поука от върволицата скандали, които сами предизвикват с недалновидни, слабо аргументирани и често грешни решения. В рамките на няколко месеца се случиха множество поводи за недоволство: некачествени ремонти, закриването на трамвай №6 в кв. Лозенец, шоковото и необосновано поскъпване на билета с 60% и разследването за корупция, в което беше замесено най-висшето ръководство на Центъра за градска мобилност. След всеки скандал, освен оставки, валяха обещания за открито управление, изкореняване на корупцията и заявки за открит диалог с гражданите, за да стигнем до днес, когато общинските съветници са на път отново да предизвикат широко публично неодобрение.

Характерен начин на работа: тайно и задкулисно

С типичния си стил на работа, в сряда (27.07.2016г.), членовете на Комисията по транспорт към Столичния общински съвет ще се съберат, за да гласуват отдаването на концесия на 16 автобусни линии на обща стойност от 141 млн. лв. За намерението им стана ясно едва вчера. Моментът за гласуването е подбран стратегически – това е последното заседание на комисията, а ден по-късно е и последното заседание на Столичния общински съвет, преди съветниците да излязат в лятна ваканция чак до септември. Очевидно е, че целта на това занятие в последния момент е да не се състои широк и публичен дебат, а софиянци и гражданските организации да нямат време за реакция.

Как се харчат 141 000 000 лева на данъкоплатците?

За пореден път общинските съветници ще вземат решение по толкова важен въпрос за града без предварителни обществени дискусии и адекватна обосновка. Не е ясно кой ще поеме отговорността за дългосрочните последствия, като:

1. Заложената цена, която Общината е задължена да плаща на концесионера за километър пробег е 3 лв. Тази сума не само, че не е обоснована с изчисления, но и е по-висока от цената, според която возят сегашните концесионери – между 2,60 лв. и 2,90 лв. на километър.

2. На концесионера му се предоставя възможността да трупа печалби в размер на 52% от инвестицията. В предишното разследване по темата, Спаси София сметна, че реалната цена за километър пробег, включваща всички разходи и „разумна печалба” спрямо РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №1370/2007 на Европейския парламент и Съвета на Европа от 27.10.2007 г., излиза не повече от 2,10 лв. на километър. С това си решение, общинските съветници в рамките на осемгодишния срок на договора подаряват на концесионера печалба над 10 пъти по-висока от тази, заложена в европейските норми и регламенти. Така бюджетът на Столичната община ще бъде ощетен с близо 44 млн. лв. Заради това ли беше нужно поскъпването на билета с 60% – за да се финансират задкулисни концесионни договори?

graph-concessia-01

Къде отиват тези необосновани пари и защо?

3. Общината е с вързани ръце: при всеки концесионен договор се предвижда възможност за корекции на маршрутите в зависимост от нововъзникнали обстоятелства. Такива са например предстоящите промени в маршрутната схема на София заради изграждането на линия М3 на метрото, връзките със Северната скоростна тангента и новия Генерален план за градската мобилност. Въпреки това обаче този договор допуска едва 5% корекции на маршрутите, с което възможностите за адаптация и промени се ограничават до 2024 г.

4. Дори вече бившият зам.-кмет по транспорта г-н Любомир Христов по времето, в което все още заемаше поста и чиято работа беше оценена от г-жа Йорданка Фандъкова като “професионална и ключова”, заяви, че е добре линиите на градския транспорт да се обслужват от общинското предприятие:

“За да бъдат възложени тези линии отново на частен оператор, трябва да бъде проведен конкурс. Според него обаче е по-добре те да се обслужват от общинското предприятие „Столичен автотранспорт“ ЕАД, защото това ще доведе до по-добра консолидация на част от линиите в системата.”

5. Предложените за концесия линии спадат в т.н. група линии, които са лесни за обслужване и щадящи подвижния състав: крайградски, с малък пътникопоток, без задръствания и без много спирки и светофари. За разлика от тях, общинското дружество „Столичен автотранспорт“ ЕАД трябва да обслужва т.нар. тежки линии, които са силно натоварени и със значително увеличени разходи за гориво и амортизация. Така общинското дружество трупа загуби и дава повод да се говори за още увеличения в цената на билета.

Обърнете се към вашия съветник и го призовете да гласува против концесията!

Съглашението между съветниците от всички политически партии в Столичния общински съвет по темата за тази скандална концесия е интригуващо: вносители на предишния доклад през месец април т.г. бяха представители на ГЕРБ, БСП и РБ. Този път внасянето се пада на председателя на политическата група “Патриоти за София” – Карлос Контрера, който до този момент не е показал особена загриженост за градския транспорт в София.

Членове на транспортната комисия

Гласуването в Комисията по транспорт и туризъм ще бъде и пореден тест за съветниците, за да преценим дали тяхното влизане в градския парламент е било мотивирано от желание за защита на гражданските и общински интереси или от преследване на други, непрозрачни такива. Спаси София ще обяви кой как е гласувал.

Настойчиво призоваваме членовете на Комисията по транспорт от всички партии да гласуват против тази концесия! Смятаме, че гласуването трябва да се отложи за месец септември. Дотогава трябва да се проведе задълбочена и информирана дискусия, както между съветниците, така и между тях и гражданите. Само така – в условията на открит и честен подход на управление ще се стигне до решение, което да е в полза на обществото. Да се подаряват 141 млн. лв, когато все още има квартали без канализация, е недопустимо.

Призоваваме гражданите да покажат своето несъгласие с готвеното разхищение на обществен ресурс! Пишете на общинските съветници, изисквайте от тях отговори и обяснения и влезте смело в ролята на техни работодатели.

И накрая призоваваме кмета г-жа Йорданка Фандъкова да изиска спиране на гласуването и отлагането му за месец септември, а междувременно да настоява пред Столичния общински съвет за провеждането на активни дискусии. По-добре късно, отколкото никога.