Етикет: Витоша

Покрай драмата с Национален парк “Пирин”, темата за достъпността на Природен парк Витоша отново излезе на дневен ред за софиянци, които се сетиха, че и тук имаше един (всъщност- същия) монополист, който искаше да строи нови лифтове, да разширява ски зоната, да му се разрешава строителство и т.н. Всевъзможни общински съветници излязоха по медиите последните дни да се обясняват кой, кого, как и защо бил гласувал, но никой не каза какво може да се направи, за да се гарантира, че опашките пред лифтовете и задръстванията на Алеко и Златните да не се случват. Чухме много обвинения, но нито едно реалистично решение.

Както показахме преди време, положението със заведенията в пешеходната част на бул. Витоша вече добива горчив привкус на познатото ни до болка размиване на отговорности и вдигане на рамене с извинението, че виновни няма. Така наречената „зимна градина“ на пицария „Уго“ беше буквално вградила в себе си пожарен хидрант, без да е осигурен достъп до него.

Липсата на идеи как да се обвърже планината с града създаде повече проблеми на обществото, отколкото е решила на мудната администрация, нежелаеща да се занимава с толкова сложен проблем като излетните линии на столичния град. Макар да е една от малкото европейски столици, които имат пряк достъп до голяма планина, София все още не може да реши какво иска от тази си интимна връзка с Природата: да я изолира, да я застрои, или да я впрегне в дългообещаваните зелени политики.

Витоша отдавна започна да прилича повече на занемарена територия, отколкото на природен парк, граничещ със заветната “Европейска зелена столица”. През почивните дни из склоновете на “нашата планина” гъмжи от автомобили. Липсата на адекватна алтернатива за стигане до Витоша принуждава търсещите планинския отдих бавно да я превръщат в паркинг.

За да стане софийското метро още по-разбираемо, достъпно и удобно за всички пътници, Спаси София повече от година работи по нов стандарт за визуална информация за навигация. Поставяйки хората в центъра на този нов стандарт, нашият екип проучи техните нужди и навици. Целта на този подход е да даде началото на нов етап в развитието на софийския градски транспорт, да предостави на пътниците унифицирана информация, която да им помогне за бързо, удобно и лесно ориентиране в града. Същевременно с това, стремейки се да направим оригинален, качествен и модерен продукт, с който всички да се гордеем, подробно проучихме най-добрите и успешни европейски практики.

Във връзка с поредното арогантно нарушение от страна на този търговец Спаси София се обърна с отворено писмо-жалба до кмета Йорданка Фандъкова, с което настоява да се отнеме тротоарното право на системния нарушител, като мярка за дисциплиниране не само на този безочлив нарушител, но и на всички останали, смятащи, че правилата – добри или лоши, могат да се нарушават както и когато си поискаме.

И днес отидохме да разгледаме. Това, което видяхме не беше многообещаващо: криви и нескопосано подредени павета, потресаващи шахти, различни материали в компонентите на кашпите, ниско качество на замаски и какво ли още не.

Случвало ли ви си е да се приберете в България от чужбина и да се потресете от невзрачния облик на София? Колко пъти на ден минавате през дупки на пътя, плюещи плочки по тесните тротоари или избягвате подлези, без това вече да ви прави впечатление? Сещате ли се за някой ремонт в столицата ни, който да се е запазил нов и непокътнат за повече от няколко месеца?