Предлагаме линия № 194, която да не навлиза в центъра, а да обслужва периферните територии по оста север-юг и важни точки за прекачване: автостанция Гео Милев, бул. Цариградско шосе и метростанция Г.М. Димитров.
Само месец след като приключи поредното асфалтиране на споделеното с автобусите трамвайно трасе по бул. Константин Величков, настилката е в трагично състояние. По цялата дължина в участъка между бул. Акад. Иван Гешов и бул. Ал. Стамболийски, асфалтът е напукан и деформиран, а шахтите са разбити.
Предлагаме въвеждане на нова автобусна линия №172, обслужвана изцяло от електробуси, подпомагаща натоварената в момента линия №72 и даваща нови и по-бързи връзки в съответните квартали.
Днес градският транспорт на София е изправен и пред далеч по-сериозни предизвикателства заради неравната конкуренция с личните автомобили като удобство и време за пътуване. Често прекачванията между отделните линии са неудобни, отнемат доста време и изискват значително ходене пеша. Успоредно с тези процеси, градът продължава да расте и да се уплътнява, като ежедневно се откриват нови жилищни, бизнес и търговски зони. В последните години наблюдаваме и сериозен ръст на пътниците на Летище София, както и засилен туристически поток в центъра на столицата. С оглед на това, както и защото нова генерална транспортна схема не се предвижда в обозримо бъдеще, предлагаме създаването на седем нови спирки на градския транспорт и премахването на една.
Покрай драмата с Национален парк “Пирин”, темата за достъпността на Природен парк Витоша отново излезе на дневен ред за софиянци, които се сетиха, че и тук имаше един (всъщност- същия) монополист, който искаше да строи нови лифтове, да разширява ски зоната, да му се разрешава строителство и т.н. Всевъзможни общински съветници излязоха по медиите последните дни да се обясняват кой, кого, как и защо бил гласувал, но никой не каза какво може да се направи, за да се гарантира, че опашките пред лифтовете и задръстванията на Алеко и Златните да не се случват. Чухме много обвинения, но нито едно реалистично решение.
Липсата на идеи как да се обвърже планината с града създаде повече проблеми на обществото, отколкото е решила на мудната администрация, нежелаеща да се занимава с толкова сложен проблем като излетните линии на столичния град. Макар да е една от малкото европейски столици, които имат пряк достъп до голяма планина, София все още не може да реши какво иска от тази си интимна връзка с Природата: да я изолира, да я застрои, или да я впрегне в дългообещаваните зелени политики.
Защо Столична община продължава да не разбира нуждата от приоритизация на градския транспорт никой отдавна не знае. Дали е заради некомпетентност, незнание или бизнес и други интереси с таксиметрови, петролни, автомобилни и т.н. компании можем само да гадаем, но е сигурно, че ако тази безотговорна и вредна политика продължи, София не само няма да се откъсне от дъното на най-замърсените градове в Европа, но ще можем с тъга да обявим, че геноцидът не е само срещу транспорта на града, но и срещу всичките му жители. С рекордно високи нива на астма и алергии при деца и възрастни, бронхити, пневмонии и множество други здравословни проблеми свързани с мръсния въздух, взимането на радикални и спешни мерки отдавна не е пожелание, а абсолютна необходимост.
