СТАНОВИЩЕ: Идейно решение за обновяване на площад „Св. Неделя“

Внесохме обстойно становище с предложение за корекции и подобрения в проекта за обновяване на пл. Света Неделя.

Считаме, че цялостната концепция е стъпка в правилната посока и отчитаме усилията на чуждестранния екип да разбере и интегрира в проекта специфичните елементи на града ни.

Необходимо е, обаче, да се вложат допълнителни усилия, за да се избегнат сериозни грешки, които ще костват на София години градоустройствени неволи и пропиляни на вятъра милиони.

До:
арх. Здравко Здравков
Главен архитект на Столична община

СТАНОВИЩЕ

от Гражданска организация „Спаси София“
адрес: София 1715, п.к. № 11
e-mail: info@spasisofia.org

Относно: Идейно решение за обновяване на площад „Света Неделя“

Уважаеми арх. Здравков,

С настоящото становище изразяваме нашите забележки към представения проект за обновяване на площад „Света Неделя“.

Въпреки тях, считаме, че цялостната концепция е стъпка в правилната посока и отчитаме усилията на чуждестранния екип да разбере и интегрира в проекта специфичните елементи на града ни. Надяваме се, че бележките ни ще се приемат под формата на конструктивен диалог, чрез който проектът да бъде допълнен и надграден в подготовка на следващите си фази.

Напомняме, че това е едно от ключовите пространства както за София, така и за държавата ни и промени по него не трябва да се правят прибързано. Една качествена намеса тук може да бъде от изключително значение за промяната на града ни, за която всички ние се борим, както и едно добро наследство, с което сегашното управление да изчисти грешките си в миналото – проблемните зони в съседство: ул „Граф Игнатиев“, пл. „Независимост“ и бул. „Витоша“.

Искаме ясно да заявим, че от „Спаси София“ категорично заставаме зад предвиденото превръщане на зоната около емблематичния храм “Св. Неделя” в пешеходно пространство. От първостепенно значение за успеха на проекта и качеството на пространството е именно гаранцията, че зоната ще бъде свободна от автомобили. Затова напълно споделяме изразеното от арх. Фуксас и студиото му намерение за прекъсване на транзитното преминаване на автомобили през площада и бул. „Александър Стамболийски“, както и за превръщането на булеварда и ул. „Съборна“ в пешеходна зона.

1.    Общо и композиционно решение

Фиг. 1: Изглед от север. Извадка от ОЗ на проекта

Отчитаме желанието на проектантите „гъвкавостта на пространствата [да] позволява провеждането на големи събития и изложби в тази символична зона за българската столица“, но смятаме, че мястото е в конкуренция с други обществени пространства в съседство (т.е. „Ларгото“) и ще има второстепенна функция относно масовото събиране на хора. Без да се отрича необходимостта от уважение към историята на тази точка като водещ фактор за дизайна, съвременна София е млада: тя има нужда от стимулиране на разнообразни видове градски дейности, които да спомогнат за превръщането на площада в привлекателна и оживена градска зона. Такива са пространства за градско изкуство, инсталации, изложби и уъркшопи на открито, атрактивни пейки под сянката на дървета, капацитет за организирането на фестивали и пазари на открито и много други. Използването на растерна система и гъвкаво обзавеждане отваря възможност за дефинирането на функционални зони и елементи, предизвикващи интерес в една иначе хомогенна система на планиране. В този смисъл, ще бъдат ли предложени в по-детайлен етап на проекта различни сценарии и схеми за ползване на площада?

Фиг. 2: Извадка от композиционно решение и бележки по него

2.    Пешеходни потоци

Пешеходната връзка на кръстовището между бул. „Тодор Александров“ и бул. „Кн. Мария Луиза“ е недостатъчна. Наземното преминаване на пешеходците е ключово не само заради улесняване на достъпа на всички пешеходци в този натоварен район, но и заради свързването на двете централни части на града – развитата и обживена южна част с имащата нужда от ревитализация северна част на центъра на София. За съжаление, проектът предвижда една единствена пешеходна пътека, в източната част на кръстовището, което е крайно нелогично – пешеходната пътека в източния клон на кръстовището свързва тесния тротоар, който не може да бъде значително разширен заради наличието на бетонова конструкция и тераса към храма Св. Петка, с тротоара пред хотел Балкан, където се намира входът и асансьорът на метрото, а е предвидена и автомобила връзка към хотела.

Считаме за крайно необходимо да бъдат обособени всички три пешеходни пресичания на ниво терен във всички клонове на кръстовището (западен, източен и северен), което е една от основните препоръка в доклада на арх. Ян Геел в „София – Град за хората“.

Фиг. 3: Източният тротоар на бул. „Кн. Мария Луиза“ трябва да бъде разширен, за да може да поеме пешеходното движение на ниво терен
Фиг 4: Пешеходни потоци и проблемни зони

3.    Автомобилен достъп и движение

а) Смятаме за абсолютно недопустим предвидения „VIP“ достъп до пешеходното пространство. Такъв трябва да бъде предвиден само по изключение за автомобили със специален режим на движение по смисъла на Наредба № I-141. Обществените сгради, които трябва да са достъпни с кола, нямат нормативна или функционална нужда да имат непрекъснат достъп за автомобили както за лично ползване, така и за представителни функции, които могат да бъдат използвани като параван за злоупотреба. Разрешаването на достъп на автомобили в пешеходното пространство е в пряко противоречие с  основната цел на проекта – обособяване на пешеходен площад, правещ логична връзка с околните пространства и прилежащите улици.

Фиг. 5: Извадка от схема за автомобилен достъп

Според проекта ще бъдат използвани скъпи едноразмерни гранитни плочи в два цвята, формиращи специфична текстура на площадното пространство. Осигуряването на VIP паркинг и възможност за движение на джипове и лимузини, със сигурност ще доведе до  унищожаване на ремонтираните площи и възвръщането на традиционният им изпотрошен вид. Това допълнително ще затвърди усещането за неравнопоставеност сред жителите на града, в които някои не само са „по-равни“, но и получават „VIP“ достъп въпреки голямото публично финансиране на това обществено пространство. 

Смятаме, че функциите на площада като пешеходно пространство ще бъдат унищожени от тази промяна още в концепцията и заданието на проекта. Затова, настояваме изрично да бъде указано, че в площадните пространства няма да бъде предвиден нито постоянен достъп на автомобили, с изключение на извънредни обстоятелства, нито паркинг за такива.

б) Смятаме, че осигуряването на директен автомобилен достъп до хотела, както и решението показано в проекта за напълно неудачно, недопустимо и вредно. Не съществува нормативна или функционална нужда от директен непосредствен автомобилен достъп до входа на хотела, , за сметка на целостта на пешеходното публично пространство, екологията и функционалността на знаковия площад. Наличието на входа и асансьора на метростанция Сердика пък правят невъзможно включването и изключването на автомобили от и към пл. „Независимост“, както е предвидено в показаната схема. Предвиденото място за спиране на автобуси е видимо за сметка на красивите редици дървета и пейки, както и на един от най-емблематичните тротоари в София – този преди хотела и Президентството, което е недопустимо. В Европа съществуват стотици луксозни 5-звездни хотели, които се намират в пешеходни зони и нямат нито директен автомобилен достъп до входовете си, нито отделени зони за спиране на автобуси в непосредствената им близост. Добър пример за това е хотел Do&Co, намиращ се на пл. Щефансплац в центъра на Виена. Считаме за абсолютно неприемливо знаковото публично пространство, което принадлежи на всички софиянци, да се превръща в заложник на един хотел. Не площадът трябва да се промени и нагласи към нуждите на хотела, а обратното. Затова настояваме за цялостна преработка на автомобилния достъп, който да бъде забранен.

в) Показаната зона за зареждане на електромобили не е необходима на посоченото място. Тя е поставена напряко на пешеходното движение по оста север-юг по бул. „Витоша“. Поканата за паркиране на автомобили на това място сериозно ще възпрепятства пешеходците физически, а също така и визуално ще наруши и замърси пространството. В близост са разположени надземни и подземни паркинги, където могат да бъдат обособени места за зареждане, без това да засяга пешеходните пространства. Площадът и периферните му пространства не трябва да са притегателна точка за автомобили, а точно обратното.

г) Не става ясно как се решава движението в околните улици и пространства. Кои улици остават без промяна, кои се променят, стават еднопосочни, споделени или пешеходни. Предвиденият автомобилен достъп през ул. „Съборна“ изцяло нарушава целостта на площада, пешеходната функция и характер на улицата. Сегашният опит със затварянето на улицата за автомобили само потвърждава, че Столичната община е неспособна да реши проблема с нерегламентираното и неконтролирано навлизане на автомобили в пешеходните пространства, затова не трябва да отваря вратички, нито да създава правила, които лесно и повсеместно се заобикалят.

4. Трамваен транспорт

Прекъсването на транзитната функция на бул. „Александър Стамболийски“, което се получава с превръщането на участъка между пл. „Света Неделя“ и ул. „Лавеле“ в пешеходна зона, коренно променя функциите и изгледа на булеварда. Транзитното движение на автомобили ще трябва да бъде прекъснато най-късно на кръстовището с бул. „Христо Ботев” и отклонено през бул. „Тодор Александров“ и Първи градски ринг. Поради тази причина е необходимо преосмислянето на габаритите и функцията на шестте пътни ленти на  бул. „Александър Стамболийски“.

Същевременно, със затварянето на бул. „Витоша“ за трамваен транспорт, бе прекъсната основната трамвайна връзка по коридора север-юг и изместена през съседния бул. „Христо Ботев“. Именно там се намира кръстовището на пл. „Македония“, което е най-критичната точка за целия трамваен транспорт в София. Трамвайният транспорт ползва кръстовището във всичките четири клона, всеки един от които има сериозно натоварване с трамвайни мотриси заради важността и честотата на седемте линии (1, 4, 5, 6, 7, 8 и 10). Линиите 5 и 7 са най-натоварените линии на трамвайния транспорт на София. Именно затова капацитетът на кръстовището е напълно изчерпан. Нещо повече, честите инциденти на това кръстовище водят до пълната блокада на трамвайния транспорт в града. Липсата на алтернативни успоредни и заобиколни на бул. „Христо Ботев“ и пл. „Македония“ трасета, е изключително сериозен проблем за трамвайния транспорт в София, който може да бъде решен в значителна степен с изграждането на ново трасе.

Затова предлагаме изграждането на ново трамвайно трасе по бул. „Александър Стамболийски“ в участъка между пл. „Възраждане“ и пл. „Св. Неделя“. Предлаганото трасе е с обща дължина от около 600 метра, неговото построяване няма да изисква значителен финансов ресурс и то може да бъде поместено безпроблемно в рамките на шест-лентовото и широко пътно платно по булеварда. Новото трасе ще представлява изключително удобна нова връзка за част от линиите, минаващи по оста изток-запад (3, 4 8 и 10). Допълнително, то дава възможност за разтоварване на ул. „Алабин“ и по-добри връзки и ускорено пътуване по оста север-юг (линии 1, 6 и 7) и равномерно обслужване на териториите прилежащи към успоредните булеварди „Христо Ботев“ и „Кн. Мария Луиза“. Новата връзка ще намали натоварването на кръстовището на пл. „Македония“, равномерно ще преразпредели потоците и ще даде алтернатива за безпроблемното движение на трамвайния транспорт в случай на инциденти.

Фиг 6: Схема на трамвайния транспорт в центъра на София – предложение

5.    Спирки на МГТ

а) Показаните трамвайни спирки са с недостатъчен капацитет спрямо потоците, които се очакват. Практиката в Европейските градове е изграждането на интермодални терминали за лесно и удобно прекачване, особено когато става въпрос за трансфери между наземния транспорт и метрото. Спирките и навесите трябва да бъдат достатъчно дълги, за да могат да защитават пътниците на трите трамвайни линии от метеорологичните влияния и да имат всички компоненти на модерните и удобни спирки. Имайки предвид и чл. 144 (3) от Наредба РД-02-20-2 от 2018 г. на МРРБ, спирките не трябва да са по-къси от 32 м, в случай че спирките са единични, а не двойни.

Считаме решението, представено в рамките на представянето на проекта, за недостатъчно от пространствена, функционална и транспортна гледна точка. Спирковият навес трябва да обхваща цялата дължина на спряла трамвайна мотриса тип Pesa, за да може качването и слизането на пътниците да се извършва успоредно на всички врати на превозното средство. Подобна спирка трябва да бъде съчетана и с други градски функции, като помещаване на билетен център на ЦГМ, туристическо-информационен център на София, тоалетна, достатъчно пейки за сядане и изчакване на превозните средства и др.

б) Допълнително, ще бъдат ли ремоделирани постъпите към метростанциите, така че да бъдат с единен дизайн с новите трамвайни спирки?

в) За съжаление проектът не предвижда и интегрирането на различните форми на наземен транспорт (автобуси, електробуси), които да обслужват транспортния хъб на пл. „Св. Неделя“ и метростанция Сердика. Затова настояваме в проекта да бъде предвидено централната трансферна спирка на нощния транспорт да бъде преместена на спирката при метростанция Сердика, включително и с предвиждане на настилка, която ще позволи движението на автобуси на градския транспорт по нея, какъвто опит има в много европейски градове. Общата трансферна спирка на нощния градски транспорт трябва да бъде на комуникативно, централно и оживено място, каквото не е пространството пред Царския дворец. Сегашната локация автоматично изключва трамваите от системата на нощен градски транспорт, въпреки огромния потенциал от гледна точка на маршрути и скорост, които те предоставят.

6.    Велосипедно движение

а) В съществуващата в момента нормативна база в България на велосипедистите е забранено да управляват велосипеди по площите, предназначени само за пешеходци (тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години). Затова е от изключителна важност да се дефинират трасетата за преминаване на велосипедисти в пространството и това да стане вземайки предвид цялостната велосипедна мрежа, предвидена за града и центъра. Проектът задължително трябва да предвиди преминаването на велосипедните трасета през площада и околните улици като основна пресечна точка на коридорите изток-запад и север-юг, преминаващи през центъра. Преминаването им от една страна трябва да е безопасно, т.е. отделено от останалите потоци, и от друга – да се обезпечи минимална визуална или физическа намеса в пространството.

б) Трябва да се предвиди възможност за паркиране на велосипеди в района на площада и подстъпите му, както и велопаркиране към метростанциите и обществените обекти, включително и да се детайлизира дизайна на тези елементи.

7.    Озеленяване

а) В проекта се казва: „растителността играе важна роля от хигиенно-санитарна гледна точка, а от климатична гледна точка дърветата са ефективни регулатори на температурата, способни да гарантират сянка, изпаряване и контрол на вятъра. Дърветата служат като филтър за замърсители във водата и земята. Следователно наличието на растителност се оказва най-активният и динамичен фактор в метаболизма на градското тяло.“ Поздравяваме и проектантите, че запазват всички съществуващи дървета.

Едновременно с това проектът остава големи площи и важни оси на движение без адекватно решение от гледна точка на нужното озеленяване с дървесна растителност.

Фиг. 9: Озеленяване с показани оси и пространства в нужда от допълнително развитие

На фиг. 9 сме показали някои оси и пространства, които трябва да се адресират допълнително. Напомняме, че София кандидатства неуспешно за „Зелена столица на Европа“ и смятаме, че градът ни, характерен с топлите и продължителни лета, няма да получи тази титла с мъртви и горещи каменни полета в центъра си.

8.    Обзавеждане и осветление

а) Предложените елементи за обзавеждане повдигат повече въпроси, отколкото дават решения: те не предлагат нито гъвкавост на ползване, нито изглежда, че отговарят като дизайн на заложените в проекта цели като вписване в и интерпретация на историческата среда. Допълнително разположението им в пространството повдига и въпроси относно тяхната функционалност. Възможно е тези и горните въпроси да могат да бъдат обяснени и защитени от проектантите, но в момента това не е ясно.

б) Има ли предвидено обзавеждане в зоната около Св. Неделя и какъв е неговият тип? Ако такова не се предвижда, с какво е обосновано това решение?

в) В проекта се казва: Ключовият елемент на новия площад ще бъде високотехнологичните съоръжения, съставляващи групи от вертикални елементи, напомнящи дървета по форма и функция, като формално се свърже отново портика на Богословския факултет с останалата част на площада. Тези елементи, оборудвани с фотоволтаични клетки на покритието, са в състояние да преобразуват слънчевата светлина в електрическа енергия, да я съхраняват и захранват осветителните системи с нулева цена. Освен това допринасят за възстановяване на атмосферните води и на зоната, третирана като обществен парк, така, че да гарантира пълно поглъщане на дъждовната вода. Част от тези води ще бъдат пречиствани и използвани отново за водните елементи, които са предложени в рамките в площада…“ Напомняме на проектантите, че не толкова високотехнологичен елемент с подобна характеристика е всяко „дърво“ и че София вече има опит с излишно усложнени дизайн елементи, които нямат реална функция.

Фиг. 11: Площад Славейков – метални „дървета“ които нямат засенчваща или друга функция
Фиг. 12: Извадка от план осветителни тела

г) Показаната план-схема не решава пълноценно осветлението на площада. Затова е необходим проект за осветление на пространството, какъвто досега не бе показан. Осветителните тела имат точков, художествен принос към него, но не е ясно дали осигуряват равномерно и адекватно светлинно покритие на целия площад. Същевременно считаме, че вградените в настилката осветителни тела не са най-доброто решение, особено когато се ползват в толкова голям брой и гъстота. Те са по-подходящи за фасадно или парково осветление, но не са подходящи за масово ползване в пешеходни зони, тъй като заслепяват пешеходците и възпират визуалното възприемане на околните пространства от страна на хората.

9.    Достъпност

а) Нужно е да се предвиди асансьор към входа на метростанция Сердика откъм сградата на „Уникредит Булбанк“. Това е най-натовареният изход в цялата мрежа на метрото, който към момента не е достъпен за хора със затруднения в придвижването. В разговори с проф. инж. Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен“ ЕАД, стана ясно, че съществува техническа възможност за изграждане на такъв асансьор. Трябва да се обърне внимание, че наличието на асансьор пред хотел „Балкан“ не е достатъчно, тъй като той води към метростанция Сердика 2, докато по-натоварената станция (Сердика) е оставена без достъп за родители с детски колички, възрастни хора и хора със затруднено придвижване.

б) Задължително трябва да се предвиди и повдигане в рамките на спирките на градския транспорт, които да осигуряват достъп без бариери до превозните средства. Тези повдигания трябва да са с минимална дължина от 30 метра, за да могат да осигурят качване и слизане от всяка врата на трамваите. Припомняме, че заради грешки и недоглеждане в проекта за ремонт на ул. „Граф Игнатиев“, повдиганията при спирките са с недостатъчна дължина и последните врати на трамваите нямат осигурен достъп без значителна бариера.

10.    Контактни пространства – Ал. Стамболийски, Позитано, Съборна, Витоша

Показаното решение на периферните части на площада не е детайлизирано достатъчно. Не стават ясни осветление, озеленяване, обзавеждане. Считаме, че проектантският екип не е подходил с нужното внимание към тези основни подходи към и от пространството:

  • Решението на ул. „Съборна“ е от изключителна важност за интегрираното решение на пешеходното движение в града. То не е представено в детайл.
  • Запазва ли се бордюрът пред Съдебната палата и как е решена връзката между двете части на бул. „Витоша“ с цел визуална и физическа синхронизация между двете пространства на пешеходната зона?
  • Проектът не предвижда комуникация с градина „Рила“, която има потенциала (а градът – нуждата) да се превърне в тих градски оазис, своеобразна спокойна алтернатива на оживения площад в съседство. Нужно е да се изследва потенциала за пешеходна връзка между площада и градина „Рила“ през двора на Софийската света митрополия.

11.    Интеграция на съществуващите и бъдещи търговски обекти

а) В проекта се казва: „Площадът е планиран така, че […] да се увеличи връзката между съществуващия бизнес и пешеходния поток в рамките на изследваното пространство. Целевата стратегия за интервенция не е комерсиализиране на зона със символично значение за цялата българска нация, а за гарантиране на важно пешеходно свързване между търговските площи, които вече присъстват по периферията на пространството за интервенция […].

Похвално е, че проектът се фокусира върху създаването на обществено пространство, а не такова, обслужващо комерсиалния интерес, като в известна степен това би избегнало модела присъщ за бул. „Витоша“. От друга страна, около пространството има съществуващи търговски F&B обекти, които обслужват прилежащи външни градини и по този начин неминуемо комуникират с площада (фиг. 13). Това може условно да се приеме като позитив, тъй като подобни обекти привличат минувачи да се задържат в пространството. Примери за подобни обекти са:

  • Ресторант Happy Bar & Grill на адрес пл. „Света Неделя“ 4
  • Ресторант Spaghetti Kitchen & Bar на адрес пл. „Света Неделя“ 3
  • Бар DSQUARED2 Cocktails & Lounge на адрес пл. „Света Неделя“ 16
Фиг. 13: Съществуващи търговски обекти с прилежащи външни градини с маси, чадъри и навеси

Въпреки това, от проекта не става ясно как (и дали) подобни външни прилежащи градини и пространства за консумация се вписват във визията на площада. Считаме за задължително, в рамките на реконструкцията на площада, узурпираните от търговските обекти и ресторанти територии, особено онези в западната страна на площада, да бъдат освободени, площите им намалени, а стените, преградите, декингите и останалите незаконни елементи – премахнати. 

Ако се предвижда част от тези зони да бъдат запазени, е от ключово значение да се създаде единна стратегия за зониране, тип и характер на всички позволени в пространството преместваеми обекти за консумация и слънцезащита, маси, чадъри, навеси и тенти, предварително дефинирани от основния проект, за да се избегне абсолютен естетически хаос, характерен за бул. „Витоша“. Необходимостта от подобен тип естетически контрол и стандартизация е подсилена също така от факта, че проектът се стреми да привлече нови бизнеси и услуги в района:

Повишаването на бизнес-развитието, както туристическо, така и обикновено, ще гарантира полза за всички околни стопански дейности, както настоящи, така и бъдещи. Новият площад, като място на идентичност, ще донесе икономически ползи за целия град София. Преместването на услугите във вътрешността на площада ще гарантира ефективно използване на това пространство по двадесет и четири часа в денонощието, което прави това пространство оживено и привлекателно за тези, които отиват там в бъдеще.

В допълнение, не е ясно какво се има предвид под „преместване на услугите във вътрешността на площада“ и как това би направило пространството привлекателно.

12. Обществени тоалетни

От проектната презентация става ясно, че предложените обществени тоалетни за целия площад са две на брой (капацитет от двама човека), като едната е достъпна за хора с увреждания. И двете са поместени в една от двете на брой трамвайни спирки.

Проблемът с обществените тоалетни в централната част на града (или по-скоро тяхната липса) е сериозен и проектното предложение не адресира този ключов аспект. Неустойчива и неприемлива е стратегията парковете и площадите в централните части на столицата ни да се обслужват от временни химически тоалетни.

Необходимостта от градски тоалетни в тази зона се подсилва и от факта, че площадът и в момента е ключова точка от гледна точка на транспортна интермодалност и като такава, тя обслужва огромни пътникопотоци, както и голям брой гости на града. От тази гледна точка е от ключово значение да се предвидят и интегрират в естетиката на проекта градски тоалетни, по възможност разположени по-далеч от основните пешеходни потоци и акценти в площадното пространство, така че да не нарушават естетиката му.

13.    Сметосъбиране

а) Не е ясно на каква база са заложени контейнерите за подземно сметосъбиране, как те ще обслужват територията и как ще бъде организирано тяхното извозване с оглед на причиняването на минимални пречки на самия площад и увреждането на настилката и другите елементи.

Фиг. 14:  Извадка от план – северозапад

б) Не е показан дизайн на кошче и контейнер, който ще е преобладаващ на площада и следователно важен за цялостното решение.

14.    Настилки и подземна инфраструктура

а) Интеграция на православната катедрала „Света Неделя“ спрямо идейния растер:

В проектното описание се казва: „Пешеходността на тези улици позволява по-добро проследяване на доминиращите визуални оси, идентифицирани в посоките север-юг и изток-запад, които се пресичат една в друга в централната точка, където се намира православната катедрала „Света Неделя“.

Растерът следва двете основни оси, пресичащи се централно точно при православната катедрала „Света Неделя“ – с основополагаща роля за площада, носещ нейното име. Въпреки това, по никакъв визуален начин не е намерено решение за напасване или за „интеракция“ между растера и църквата. Чрез липсата на преходна връзка между растерното покритие и катедралата се губи централният характер на църквата. Тази връзка може да се подсили с добавяне на кръгов пояс от същите гранитни плочи (или с друго решение на проектантите), ако се цели създаване на едно хомогенно изображение от материална гледна точка, или да се използва същият материал, който е положен при входно-изходните части на катедралата.

Фиг. 15: Схема контактна зона църква – растер

На фиг. 15 представяме примерна големина на преходната зона около катедралата „Света Неделя“, както и „слаби точки“ на взаимодействие/интеракция между предложения растер и органичната форма на зелените площи около църквата. Също така, се наблюдава и липса на визуална връзка към входовете/изходите на църквата, която трябва да бъде загатната в съществуващия растер.

б) Тъй като в проекта се казва „за да се постигне по-голяма интеграция с града, предпочитаме използването на местен камък за настилките на публичното пространство,…“, предполагаме, е грешка решението на детайл настилки, използващо чуждестранни видове камък:

Фиг. 16: Извадка от проекта: настилки

Бихме искали да видим конкретните решения, които проектантът иска да използва в проекта. Това ще гарантира и правилното изпълнение, и неговият контрол по време на строителството.

в) Обръщаме внимание на сериозния проблем за София с броя и мястото на шахтите за подземна инфраструктура в градската среда. Нужно е да се намали броя на шахтите, те да бъдат обединени и да се позиционират оптимално, както и да се детайлизира начинът им на вписване в настилките.

15. Заключение

С горните бележки се надяваме да помогнем в процеса на конкретизиране и детайлизиране на проекта. Поздравяваме Вас, както и проектантите, за усилията дотук и заявяваме, че можете да разчитате на помощ с развитието на проекта, ако то е в полза за града ни.

10.09.2020 г.                                                 С уважение,

София                                              

                                                                       Екип на „Спаси София”

Коментари

коментари

Борис Бонев е сред инициаторите на Спаси метрото и Спаси София, от София. Завършил е бакалавърска степен по мениджмънт в СУ и магистратура по Иновации и технологии в Сорбоната, Париж. Почитател на релсовия транспорт от малък, Борис е активен радетел за разширението на релсовата система на София, включваща метро, трамваи и градски влакове. Неговата мечта е София да се превърне в модерен, зелен и иновативен град, с добре развит градски транспорт, качествена инфраструктура и пример за други градове, че конкурсното начало и строгият контрол над изпълнението водят до щастливи жители и по-малко разходи. Според Борис, София не е толкова богата, че да си позволява евтини неща и некачествени изпълнения на различните проекти.