СТАНОВИЩЕ – Бюджет 2021

Подготвихме десетки предложения за Бюджет 2021, като основните ни приоритети са кварталите, уличната инфраструктура и градския транспорт.

Уважаема г-жо Фандъкова,
Уважаеми г-н Барбалов,
Уважаеми госпожи и господа общински съветници,

Във връзка с предстоящото обсъждане на проекта за бюджет на Столичната община за 2021 г. Ви представям своето становище с предложенията ми за бюджет 2021, както следва:

Предложения за включване в бюджета за 2021 г.

1. Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа /606/

1.1. Изграждане на трамвайно трасе по бул. „Тодор Каблешков“ от бул. „България“ до бул. „Черни връх“

За поредна година управляващите отказват да изградят най-важното трамвайно трасе в столицата – ринговият трамвай по бул. „Тодор Каблешков“ между бул. „България“ и бул. „Черни връх“. Въпреки, че изпълнител беше избран още през 2016 г., както и множеството обещания, до строителство така и не се стигна по необясними причини. Припомням, че г-жа Фандъкова, в качеството си на кандидат-кмет, постави изграждането на ринговия трамвай като основен неин приоритет, което не е потвърдено от предложението за бюджет за 2021 г. Затова предлагам отделянето на целия необходим ресурс, особено имайки предвид взетия заем, т.е. осигуреното финансиране за този проект и още в тазгодишния бюджет да бъде предвидено изграждането на трамвайното трасе заедно с изграждането на северното платно до ул. „Луи Айер“. Припомням, че трасето е напълно отчуждено, така че не би трябвало да има никаква пречка пред скоростната реализация на проекта в рамките на съществуващата година.

Същевременно смятам за наложително приоритетно да бъде построена и крайно необходимата трамвайна линия до бул. „Черни връх“, паралелно или изпреварващо строителството на пътните платна. Многократно е потвърждавана ключовата роля на този трамвай като част от стратегическата инфраструктура за столицата. Припомням, че строителството му заедно с южното платно беше основното искане на столичани на проведените обществени обсъждания и препоръчано от експертите на Софпроект в доклад до Главния архитект и зам.-кмета по транспорта, под формата на споделено с автобусния транспорт платно, отговарящо на предвижданията на ОУП за броя пътни ленти на булеварда. В допълнение, г-жа Фандъкова многократно публично заяви, че с разширението на булеварда ще бъде изградено и трамвайното трасе.

1.2. Цялостен ремонт на бул. „Александър Стамболийски“

Цялостният ремонт на едно от най-амортизираните трамвайни трасета в София се отлага от 2015 г., когато е изработен и техническият проект за участъка между бул. „Константин Величков“ и кв. Западен парк. Техническият проект е във фаза на актуализация и осъвременяване, процес който не би трябвало да отнеме повече от три месеца. Тъй като проектът е включен в инвестиционния заем на Столичната община и предвид аварийното състояние на релсовия път и на пътното платно, което влияе изключително негативно върху праховото и шумово замърсяване на един от най-замърсените райони, настоявам за изпълнение на този проект още в рамките на тази година. Предвид дългото време от над 6 години, което Столичната община имаше време да подготви проекта и организира търга, не намирам никакво оправдание за по-нататъшно отлагане на този спешен ремонт.

1.3. Изграждане на кръгово движение на бул. „Св. Климент Охридски“ и бул. „Андрей Ляпчев“

Изграждането на кръгово кръстовище на едно от най-опасните и нерегулирани места в София също се отлага от много години, като пречка пред осъществяването му няма. Проектът е изработен, а отчуждаването е завършено в цялост. В този контекст и особено след като кмета Фандъкова изтъкна пътната безопасност като основен свой приоритет, считам за абсолютно наложително този обект да бъде включен в Капиталовата програма и изпълнен още през 2021 г., като за него се заделят предвидените 0,8 млн. лв.

1.4. Цялостен ремонт на бул. „Д-р Петър Дертлиев“

С отварянето на новата пътна връзка от АМ Струма/Люлин, граничният за ж.к. Люлин булевард стана един от основните вход-изходи на София. Това е особено вярно в участъка между новия пробив и кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“, където автомобилните потоци частично се разпределят по двата булеварда. Тъй като в участъка има и трамвайно трасе и обръщало, което е в много лошо експлоатационно състояние (с панелна конструкция), лошо състояние на тротоарните настилки, пътно платно, улично осветление и ККМ, настоявам в бюджета за 2021 г. да бъдат предвидени 3 млн. лв. за цялостен ремонт на участъка с дължина от около 850 м.

1.5. Цялостен ремонт на ул. „Солунска“

Ул. „Солунска“ е една от най-оживените и натоварени централни софийски улици, която е в трагичното състояние в участъка между бул. „Христо Ботев“ и бул. „Витоша“. Проблемна е както пътната настилка, така и осветлението и тротоарите, които са непроходими. Проект за цялостен ремонт на участъка, който се явява продължение на вече ремонтираната част до ул. „Граф Игнатиев“ има още от 2018 г., и оттогава спорадично влиза и излиза от Капиталовата програма на Общината. Тази улица е част и от предлаганата, но невъведена Зона 30 в центъра, и проектът за ремонт на ул. „Солунска“ включва и изграждането на инфраструктура, която успокоява движението. С цел завършване на тази ключова и представителна централна улица и решаване на проблемите на живущите и бизнеса по нея, както и предвид изтъкнатите от кмета Фандъкова приоритети за пътната безопасност, настоявам за цялостен ремонт да бъдат отделени 0,8 млн. лв.

1.6. Цялостен ремонт на ул. „Народно хоро“

Тъй като изграждането на улицата по регулация се обещава от много години и собствеността по трасето е на път да бъде решена в следващите месеци, настоявам важната за все по-гъсто населената част на кв. Овча купел да бъде предвидена за изграждане още през 2021 г. Настоявам 3,0 млн. лв. да бъдат заделени за тази ключова за квартала улица, имайки предвид и предстоящото откриване на метрото в Овча купел, с което ще продължава да засилва строителният интерес в тази част на София. Важно е да се отбележи и проектната готовност и наличието на избран изпълнител, така че улицата трябва да бъде изградена още тази година, вместо за пореден път да бъде отложена за в бъдеще.

1.7. Цялостен ремонт на бул. „Гоце Делчев“

Булевардът е основен за южните квартали на София и е част от ринговата и първостепенна улична мрежа на столицата. Въпреки неговото изключително голямо транспортно значение за всички участници в движението (пешеходци, велосипедисти, градски транспорт, автомобили), бул. „Гоце Делчев“ се намира в изключително лошо експлоатационно състояние. Проблем е неподходящата настилка на пътното платно, която амортизира колите на градския транспорт и създава високи нива на шумово и прахово замърсяване. За цялостен ремонт са и тротоарите и велосипедната алея, която трябва да бъде приведена към днешните норми и в използваем вид, както и осветлението, което е старо и недостатъчно. Като първи етап, който трябва да се изпълни през 2021 г. предлагам участъка от между бул. „Цар Борис III“ и бул. „България“, за който да бъдат осигурени 5 млн. лв. през тази година.

1.8 Цялостен ремонт на бул. „Димитър Пешев“

Булевардът е един от основните вход-изходи на ж.к. Дружба и НПЗ Искър и се намира в изключително лошо експлоатационно състояние. Не само, че настилката и пътната основа са силно деформирани, но в участъка липсва канализация за атмосферни води, тротоари и осветление. Освен тежък трафик от автомобили и камиони, бул. „Димитър Пешев“ е и единственият вход за най-големия автобусен гараж в столицата, където ежедневно преминават и се амортизират стотици автобуси. Предвид факта, че участъкът между бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Проф. Цветан Лазаров“ се ползва най-интензивно и се намира в рамките на жилищния квартал, настоявам в бюджета за 2021 г. да се заделят 3 млн. лв. за изграждане на булеварда, с което ще бъдат решени и редица транспортни и устройствени проблеми на живущите по протежението му.

1.9. Изграждане на кръстовище на бул. „Симеоновско шосе“ при кв. Витоша

Изграждането на (полу)кръгово кръстовище в кв. Витоша ВЕЦ-Симеоново е дългоотлаган проект, който значително ще улесни влизането и излизането от квартала, който страда от липса на инфраструктура и добри връзки с прилежащите квартали и територии. За обекта вече има идеен проект, а техническият такъв е възложен от страна на гл. арх. и затова е съвсем реалистично той да може да бъде изпълнен още в рамките на тази бюджетна година, за което и настоявам да бъдат заделени около 1 млн. лв.

1.10. Разширяване на източно платно на бул. „Евл. и Хр. Георгиеви“ от бул. „Др. Цанков“ до ул. „Ген. Гурко“

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ е част от Втори градски ринг, но заради наличието на две ленти за движение в посочения участък, не може да се справи с отвеждането на големия трафик. Затова предлагам в бюджета за 2021 г. да се предвидят необходимите около 0,2 млн. лв. за разширяването му с една лента, частично за сметка на съществуващата лента за паркиране откъм Перловска река. Това ще позволи съществуващата БУС лента да бъде удължена до кръстовището с ул. „Ген. Гурко“, сериозно ускорявайки движението на основни линии като 72, 76, 204, 304 и 604. Премахването на полупразните места за паркиране няма да създаде проблем, предвид новооткрития наземен паркинг в близост до Стадион Васил Левски, както и подземния паркинг, част от метростанцията. Разширението може да се осъществи бързо и лесно, като същевременно смятам, че наличието на лента за паркиране по булевард с натоварено движение е неефективно използване на ограниченото улично пространство и противоречи на нормативната уредба. Този обект не е сложен или скъп за изпълнение и се намира във финален етап на проектиране, което ще позволи изпълнението му още през пролетта на 2021 г.

2. Инвестиции в кварталите

2.1. Повече средства за отчуждаване

В продължение на години Столичната община не заделя адекватни за нуждите средства за отчуждения на земи, необходими за изграждането на ключови инфраструктурни проекти, което бави реализацията им с десетилетия. Наличието на достатъчно средства за отчуждаване, свързано с инфраструктурни обекти, е още по-важно, като се има предвид взетият наскоро заем в размер на 120 млн. лв., който ще остане неизползван в случай, че строителството на обектите не може да започне. Нещо повече, амбициозната програма за строителство на нови детски заведения със средства от бюджета на РБ няма да бъде изпълнена, в случай че Общината не разполага с подходящите терени в нейна собственост. Все още не е решен и проблемът с чуждата земя в най-важните общински паркове, което е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправена София. 


Увеличението на предвидените за целта средства през 2020 г. бе стъпка в правилната посока, заедно със създаването на общинско звено, което е натоварено с тази задача. Въпреки сериозната нужда и видимия напредък по отношение на управлението на процеса по отчуждаване, в предложения за 2021 г. бюджет отново са предвидени драстично по-малко средства за дейността. Затова настоявам в бюджета за 2021 г.  да се заложат допълнителни 10 млн. лв., за да може добрата тенденция не само да се запази, но и да се ускори.

2.2. Повече средства за инвестиции в кварталите

Отделянето на едва 10 млн. лв. за инвестиции в кварталите директно от страна на районните кметове е практика, която не може да даде видими резултати. Средно всеки район получава около 400 000 лв., които са крайно недостатъчни за решаване на различните и многобройни проблеми в кварталите. Районните кметове съществуват именно заради близката връзка с хората и района и затова познават в дълбочина решенията и приоритетността на решаването на проблемите. Именно затова настоявам средствата, които да са на директно разположение на районните кметове да бъдат увеличени двойно още през тази година с допълнителни 10 млн. лв. за инвестиции в кварталите. Освен решаването на повече дълго отлагани проблеми, тези средства ще позволят на районните кметове да се покажат като добри управници и да изпъкнат онези, които се справят по-добре.

2.3 Средства за изграждане на три монтажни паркинги в кварталите

Сериозен и очевиден пропуск в провеждането на транспортната политика в последните десетина години е нерешаването на проблема с паркирането. Считам за недопустимо в бюджета за 2021 г. да не бъде заложен нито един лев за изграждане на публични общински паркинги, нито в центъра, нито в кварталите. Въпреки, че зоните за платено паркиране бяха въведени именно с цел генериране на средства за финансирането и изграждането на подземни или надземни паркинги, нито един такъв не е реализиран. В настоящия проект за бюджет не фигурира нито един проект за целево изграждане на инфраструктура за паркиране, което е недопустимо, имайки предвид и новите разширения на зоните, одобрени през 2020 г. 

Смятам, че политиката по паркирането трябва основно да се води от Столичната община и кмета, вместо да се разчита единствено на неясни партньорства с частни субекти. За целта вече е внесен доклад с предложени терени за изграждане на осем монтажни паркинга в различните панелни квартали, така че проблемът с паркирането и градската среда да бъде устойчиво решен. Затова предлагам да бъдат заделени средства за изграждане на най-малко три публични многоетажни (монтажни) гаража, започвайки с най-перспективните в кварталите Овча купел и Младост. Необходимите средства за започването на тази важна инвестиционна програма няма да надвишават 7 млн. лв., и могат да бъдат осигурени от множество източници, един от които са приходите от 35 млн. лв. от Синя и Зелена зона, които ЦГМ ежегодно генерира. 

2.4. Средства за проектиране на десет монтажни паркинги в кварталите

Същевременно с изграждането на нови монтажни паркинги, Столичната община е длъжна да подготви проекти и за следващи такива, като се обхванат и други квартали, които се сблъскват със сериозни проблеми, породени от липсата на достатъчно места за паркиране. Общински терени подходящи за изграждане на монтажни паркинги има в повечето столични райони и затова предлагам да бъдат осигурени 0,2 млн. лв. за проектиране на нови паркинги приоритетно в районите Надежда, Подуяне, Слатина и Красно село.

2.5. Нов междублоков парк в Люлин – „Люлин градина“

Обновяването и облагородяването на междублоковите пространства в кварталите трябва да бъде сред основните цели на кмета Фандъкова и управляващите, съдейки според многобройните обещания за „влизане в кварталите“ и очакванията на живущите в тях. Към момента София не може да се похвали с нито едно цялостно обновено междублоково пространство, а малкото инвестиции се правят на парче, с незадоволителен мащаб и далеч не задоволяват нуждите и очакванията на софиянци. Затова предлагам за финансиране от бюджета за 2021 г. да се включи пилотен проект за цялостно обновяване на междублоково пространство в район Люлин на стойност 1 млн. лв., за което има готов идеен проект, а в следващите няколко месеца ще бъде финализиран и окончателният технически проект. Затова няма пречка реализацията, която ще отнеме не повече от 3 месеца, да се случи изцяло през тази година.

2.6 Цялостен ремонт на три големи междублокови пространства

Обновяването и облагородяването на междублоковите пространства в кварталите трябва да бъде сред основните цели на кмета Фандъкова и управляващите, съдейки според многобройните обещания за „влизане в кварталите“ и очакванията на живущите в тях. Към момента София не може да се похвали с нито едно цялостно обновено междублоково пространство, а малкото инвестиции се правят на парче, с незадоволителен мащаб и далеч не задоволяват нуждите и очакванията на софиянци.За да направим градската среда в кварталите по-красива и по-сигурна, предлагаме интегриран подход за справяне с проблема на занемарените градини и междублокови пространства. Затова предлагам за финансиране от бюджета за 2021 г. да се включи и цялостният ремонт на още три големи общински междублокови пространства на обща стойност от 3 млн. лв. Тези проекти, каквито вече се изпълняват в Стара Загора, Варна и Бургас, изцяло променят градската среда и качеството на живота в кварталите. Предвид мащабите на София и нуждата от инвестиции считам, че Столичната община не може да си позволи повече да отлага този проблем.

2.7. Нови микро паркове в гъсто населени жилищни квартали (София – Зелен град)

Мярката заложена в Плана за действие за Зелен град е изключително необходима, за да може едновременно да се намали праховото замърсяване и да се подобри качеството на живот и градската среда в кварталите. В Плана за действие е записано, че през първите месеци ще се идентифицират локациите на микро парковете и ще се определи моделът на финансиране. Изграждането на парковете ще отнеме около 18 месеца, по около 3 месеца за всеки парк. За целта предлагам 100 000 лв. за предпроектно проучване и проектиране на микро паркове в гъсто населени жилищни квартали, както и 2,9 млн. лв. за изграждането на 5 микропарка (остойностено в проекта на КПКАВ).

2.8. Премахване на кални точки

Инициативата за премахване на калните точки от софийските квартали, е стъпка, която наведнъж решава няколко проблема. Освен, че се бори с праховото замърсяване, премахването на калните точки ще повлияе положително и върху дълго отлаганото облагородяване на кварталите, които имат неотложна нужда от изграждане на места за паркиране и зелени площи. Затова настоявам за увеличаване на бюджета за премахване на калните точки с още 2 млн. лв. до общо 3 млн. лв., с които може да се постигне значителен напредък.

2.9. Нова рингова автобусна линия 173

Един от основните проблеми на схемата на градския транспорт е липсата на връзки между отделните квартали в периферията на града, като целият градски транспорт в момента минава през центъра. Там е единственото място на което гражданите могат да направят прекачвания, което се отразява с много загубено време и ресурс и заради което градският транспорт е неконкурентен спрямо личните автомобили. Тези проблеми са идентифицирани и в редица стратегически документи приети от СОС като Визия за София и актуалния ПУГМ. За решаване на тези сериозни транспортни проблеми предлагам да се въведе нова рингова автобусна линия 173, свързваща южните и гъсто населени квартали на София с две станции на метрото, пет важни бизнес и търговски зони и няколко радиални булеварда, разтоварвайки центъра. За тази цел настоявам в бюджета за 2021 г. да бъдат включени 2 млн. лв. за осигуряване на пробег за новата автобусна линия.

2.10. Ремонт на площада зад Централна минерална баня (пред НАГ)

За ревитализация на северната част на центъра, която страда от липса на инвестиции и модерни и комфортни градски пространства, предлагам да се заделят 0,15 млн. лв. за обновяване на площадното пространство пред НАГ, което в момента се ползва като незаконен паркинг. Като част от инициативата „Урбатон“, млади архитекти под егидата на главния архитект и на конкурсен принцип разработиха идейни проекти, които в кратък срок ще бъдат надградени и с технически проекти. Това означава, че пространството може да се преобрази още преди лятото, създавайки уютно градско пространство в северната част на центъра, което да стимулира живота и малкия бизнес там, както и да подобри качеството на живота на живущите наоколо.

2.11. Изграждане и възстановяване на градски чешми

София е град, известен с богатите си извори на лековита минерална вода. За съжаление през последните десетилетия десетки градски чешми бяха унищожени и премахнати, а много от останалите не са в добро състояние и често имат дефекти. Същевременно софиянци с право очакват броят на градските чешми да се увеличи, а състоянието им да се подобри, особено в контекста на намаляването на използването на опаковки и пластмаса. Затова настоявам за отделяне на минимална сума от 100 000 лв., с която направление „Зелена система, екология и земеползване“ да започне последователен качествен ремонт на съществуващите чешми, както и изграждането на нови такива на местата, които са идентифицирани като приоритет.

3. Изработване на проекти

3.1. Проект за цялостен ремонт на бул. „Христо Ботев“

Освен основна пътна артерия в сърцето на София, бул. „Христо Ботев“ е и единственото трамвайно трасе по оста север-юг, от чието нормално функциониране зависи почти целият трамваен транспорт в града. Всички елементи на булеварда са в много лошо техническо състояние – тротоарите, осветлението, пътното платно и най-вече релсовият път, който е деформиран, а около релсите са се отворили огромни дупки и пропуквания. Затова считам за крайно наложително през 2021 г. да бъдат осигурени средства в размер на 150 000 лв. за изработка на проект за цялостен ремонт и преосмисляне на булеварда, заедно с изграждането на ново трамвайно трасе, поставянето на бетонни трамвайни ограничители и изграждането на спиркови перони.

3.2. Проект за изграждане на трамвайна линия в кв. Орландовци

Изграждането на трамвайно трасе по ул. „Мара Бунева“, ул. „Железопътна“ и ул. „Лазар Михайлов“ в кв. Орландовци е заложено преди десетки години в ОУП на София, но никакви практически стъпки за построяването му не са направени. Кв. Орландовци, който се намира близо до центъра на София, от години очаква трамвайната линия, която ще осигури бърза и екологична връзка не само с метростанция Лъвов мост и центъра, но и по-далечни точки на интерес, които сега се достигат трудно и с прекачвания. Затова настоявам за заделянето на финансови средства в размер на 150 000 лв. за започване на предпроектни проучвания и изработване на идеен проект за продължаването на трамвайното трасе до железопътната линия.

3.3. Изготвяне на технически проект за цялостен ремонт на депо Банишора

Състоянието на депата и гаражите на общинските транспортни оператори в София е трагично, като особено остър е проблемът в трамвайните и тролейбусни депа на „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Трамвайното депо „Банишора“ е най-старото депо в целия град и от построяването си през 1952 г. не е основно модернизирано и ремонтирано. Халетата са стари и без работеща вентилация, което принуждава работещите да се отопляват на печки на въглища, които силно замърсяват въздуха, техниката за поддържане на трамваите е допотопна, а плаца е в мизерно състояние. Липсва система за отводняване, модерен релсов път, а всичките стрелки са ръчни, което забавя и затормозява процеса по паркиране на трамваите и излизането им на линия. Затова предлагам в бюджета за 2021 г. да се заделят около 150 000 лв. за изготвяне на проект за цялостен ремонт и модернизация на депото, с който да се кандидатства пред някой от многобройните фондове на ЕС.

3.4. Управление на повърхностни води (София – Зелен град)

BG.03: В първата фаза са заложени 9 месеца за извършване на проучвания за опазване и възстановяване на речните корита и дерета. След това, в рамките на 36 месеца ще се разработват проекти за възстановяване, а други 36 месеца са предназначени за провеждане на проучване на потенциала за реорганизиране на открити пространства в хранилища за събиране на вода. Предвид скорошните наводнения и констатираните пропуски в управление на водата и настаналите от това щети, предлагам да бъдат заделени 500 000 лв за проучване и планиране за опазване на речни корита за намаляване на риска от наводнения и устойчиво управление на повърхностните води

4. Други дейности по транспорта /849/

4.1. Основен ремонт на релсов път и ККМ

За разлика от 2019 г., когато бяха заложени недостатъчните 1,5 млн. лв., то през 2020 г. СО задели за целта крайно недостатъчните 0,67 млн. лв. за поддръжка на трамвайната мрежа. В предложението за бюджет за 2021 г. са заделени още по-недостатъчните 0,54 млн. лв. Няма обяснение защо при тежкото състояние на трамвайната и тролейбусна мрежи, средствата са силно намалени.  Нещо повече, важните проекти за цялостен ремонт на трамвайните трасета, като тези по бул. „Цар Борис III“, бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Джеймс Баучер“ се отлагат в годините и с това състоянието на трамвайната мрежа само се влошава. 

Имайки предвид тежкото амортизирано състояние на релсовия път в София, множеството инциденти, както и цената на елементите, необходими за нейното подобряване (криви, стрелки, кръстачки и др.), е очевидно, че заделените средства са крайно недостатъчни. Нещо повече – трамвайните и тролейбусните стрелки в София са стари и ненадеждни и имат спешна нужда от модернизация, която да включва дистанционно управление. С това трамвайният и тролейбусният транспорт ще станат значително по-бързи, а инцидентите и произшествията ще намалеят. В допълнение, профилактика на релсовия път (подбиване, лубрикиране и шлайфане) се прави изключително рядко, в резултат на което трамваите са шумни и бавни.

Затова нуждата от повече собствени средства за поддръжка на трамвайната инфраструктура е повече от очевадна. След проведен разговор с ръководството и експерти от Столичен електротранспорт получих и допълнително уверение за нуждата от значително увеличаване на средствата, за да може трамвайната мрежа на столицата поне да се поддържа в сегашното си, предаварийно състояние. Затова смятам, че трябва да се предвидят поне 1,5 млн. лв. през 2021 г., т.е. с 1 млн. лв. повече спрямо планираното, с които да се гарантира безопасното експлоатиране на екологичния наземен градски транспорт, както и да се предприемат реални действия за ускоряването му. Това е особено необходимо на фона на намалените средства за километър маршрутен пробег към транспортните оператори, с което оперативните средства, с които Столичен електротранспорт ще разполага, са допълнително намалени.

4.2. Изграждане на трамвайни ограничители и острови

Градският транспорт през 2020 г. работи на значителна загуба от около 50 млн. лв., а пандемията значително промени транспортните навици на гражданите. Затова е изключително важно да се заделят средства за изпълнение на План за подобряване на градския транспорт, в който да залегнат инвестиции, които да направят градския транспорт по-привлекателен и с това да привлекат нови пътници и приходи. Основните фактори, по които трябва да се работи и които определят избора на транспорт от страна на гражданите са скорост на движение, честота и редовност на транспортната услуга, амбициозни и синхронизирани разписания, улеснени прекачвания и комфортни и достъпни спирки на МГТ.

Въпреки публичните обещания за поставяне на бетонни трамвайни ограничители по бул. „Възкресение“, бул. „Мадрид“, бул. „Янко Сакъзов“ и бул. „Черни връх“, направени още през 2018 г., в бюджета за 2021 г. такъв разход не е предвиден. Припомням че, 2019 г. и 2020 г. бяха нулеви години по отношение на отделяне на трасетата на градския транспорт от останалия трафик. Не бяха поставени нови трамвайни ограничители, нови БУС ленти или изградени спиркови острови, въпреки добрия опит от поставянето на камери по основните БУС ленти и изграждането на споделеното обособено трасе по бул. „Константин Величков“. Считам за необходимо добрата практика от 2018 г. да продължи през тази година, и предлагам да бъдат предвидени 2 млн. лв. за ограничаването на още най-малко два километра трамвайни трасета. Предлагам приоритетно да бъдат поставени ограничители по бул. „Възкресение“, бул. „Мадрид“ и бул. „Янко Сакъзов“, а на по-късен етап и по бул. „Черни връх“, в участъка между кв. Хладилника и бул. „Никола Вапцаров“, както и по бул. „Александър Стамболийски“, между пл. „Възраждане“ и бул. „Константин Величков“. 

5. Общински предприятия /София-проект/

Добрата предпроектна и проектна подготовка е ключова за успешната реализация на инвестиционните намерения и проекти на Столичната община. Ключова роля в този процес заема ОП София-проект, което е натоварено именно с тази задача – да проектира общинските проекти навременно и качествено. В момента липсата на щатни бройки и експертен потенциал води до забавяне и проблеми по време на изпълнението за проекти с многомилионен бюджет. Нещо повече, липсата на собствен проектантски капацитет води до превъзлагане на поръчките на частни фирми на значително по-високи цени, с което се генерират значителни разходи и пропуснати ползи за бюджета на Столичната община. Затова предлагам бюджетът за издръжка на ОП София-проект да бъде увеличен с 0,5 млн. лв. за допълнителни щатни бройки, по-конкурентни заплати и достатъчен бюджет за външни подизпълнители.

6. Столичен инспекторат /д. 623/

В проекта за бюджет за 2021 г. отново има сериозно нарастване на разходите за Столичния инспекторат – в рамките на 7% от миналогодишните 9,74 млн. лв. до 10,42 млн. лв. за тази година. Припомням, че в бюджета за 2020 г. също така бюджетът бе увеличен със 7% от 8.956 млн. лв. на 9.611 млн. лв. – увеличение от 7.3%. Въпреки недоволството на гражданите, през 2019 г. бюджетът на Инспектората отново беше увеличен – с фрапантните 18.4%. С всяка изминала година тази структура, подчинена на кмета на СО, поглъща все повече и повече средства, въпреки че контролната ѝ дейност в града продължава да е на същото традиционно слабо ниво, като контролната структура на Столичната община генерира значително повече разходи, отколкото приходи. Подобно увеличение за трета поредна година, на фона на мизерните резултати и липсата на отчетност и видим напредък са необосновани, нецелесъобразни и поощряват безотговорно пилеене на публичните средства и липсата на резултати. 

Годишните отчети на Столичния инспекторат показват траен застой в контрола; изключително малък брой съставени АУАН и НП с оглед на наличието на огромен за мащабите на София екип от 373 души; изключително ниски постъпления от глоби, които не могат да покрият дори символична част от заплатите на самите инспектори; опити да бъдат посочени спестени средства, поради неизвършени дейности, като резултат от санкционната дейност на Инспектората.

Нещо повече, през 2019 г., функциите на Инспектората бяха частично намалени след като кмета на СО със своя нарочна заповед отмени задълженията им да санкционират за неправилно паркирани ППС върху тротоари, площади и пешеходни зони – едно от най-масовите нарушения в града. Това действие със сигурност е довело до намаляване на разходите по контрол и съответно – намалена нужда от повече средства за дейността на Столичен инспекторат. 

Инспекторатът продължава да се управлява непрозрачно, некомпетентно и от същото безидейно ръководство. За всички граждани е видно, че в целия град цари пълна анархия и безнаказаност – от заринатия с маси и столове бул. „Витоша“ до токсичните димове, стелещи се над кв. Факултета. Настоявам за замразяване на бюджета на Столичния инспекторат до стойностите му през 2019 г. и за обвързване на всякакви бъдещи изменения с реално постигнати във възходящ порядък резултати.

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

За поредна година оценявам предложения бюджет като неамбициозен, без ясна посока, без заложени приоритети. Отново виждам механично преписване на стойности от предходната година, а още по-притеснителното е, че Капиталовата програма е пълна със забавени през годините проекти, за които за поредна година се заделят символични суми, които са крайно недостатъчни за реализация на проектите. Нещо повече, Капиталовата програма в основната си част представлява закупуването на нов подвижен състав за градския транспорт, финансирано с европейски средства и разплащания за вече завършената трета линия на метрото. Даже взетият заем за инфраструктура от 120 млн. лв. очевидно ще се харчи бавно. С тази Капиталова програма са пренебрегнати другите важни градски сфери и проблеми.

ПРИХОДИ

Приходите и структурата на бюджета на Столичната община са недостатъчни, за да осигурят амбициозна капиталова програма, насочена към очакванията на гражданите и обективните нужди на града. Голяма част от общинските такси не са актуализирани повече от 10, често и 15 години, което води до драстично намаляване на собствените приходи на Общината. През същия този период приходите на физическите и юридическите лица, но и стандартът на живот в София се е увеличил с между 2,5 и 3 пъти. Въпреки това, таксите продължават да са на нивата от преди 2006 г., когато икономическата и социална ситуация в столицата беше коренно различна. Заради тези обективни факти, днес бизнесът плаща силно подценени такси и не участва по справедлив начин в приходите, с които да се подобрява градската среда в София. Нещо повече, бюджетът за 2021 г. ясно показва неустойчивото финансово управление на Столичната община, която е превърната в зависим субект от волята и наличните средства на бюджетите на РБ и ЕС. 
Това ясно се изразява както в собствените приходи на Общината, които съставят едва 41% от общите приходи на бюджета (771 млн. лв. от общо 1884 млн. лв). В капиталовата програма, пък делът на европейските средства в общия размер на програмата е 59% (296 млн. от общо 503 млн.), а останалите се финасират от средства на Общината, бюджета на РБ и инвестиционния заем. Това означава, че Столичната община е твърде зависима от средства, върху които няма пряк контрол и заради ниските собствени приходи е силно ограничена в инвестиционната си дейност.

а) Технически услуги, разрешително за строеж

Таксата разрешително за строеж в София е безпрецедентно ниска, както в европейски, така и в балкански мащаб. Най-високата такса за разрешително за строеж в центъра на София е 14 лв./кв.м., докато в Скопие тя е 150 лв., а в Белград – 397 лв. Тази такса не е увеличавана от около 15 години и е силно подценена, като в момента не покрива даже административните разходи по издаването ѝ. Сравнено със средната цена на имот в центъра на София, тя участва с под 0,4% в крайната цена за потребителите, което доказва, че нейното увеличение няма да засегне значително клиентите. През кризисната 2020 г. пазарът на имотите в София не само не намаля, а регистрира увеличение по отношение на сделките и средната цена на квадратен метър. 

Нещо повече, ниската цена за разрешително за строеж от една страна стимулира хаотичното развитие на строителството на имоти, а от друга затруднява задачата на Столичната община да осигурява качествена инфраструктура в кварталите. Тъй като огромна част от строителния бранш отдавна е съгласен да плаща по-високи цени за такса разрешително за строеж, но в замяна да получава качествена градска инфраструктура, смятам, че тази такса трябва незабавно да бъде повишена. Сегашните ниски нива на таксата дават възможност за огромни печалби от страна на строителните предприемачи, които почти с нищо не финансират дейностите по изграждане и поддържане на инфраструктурата и облагородяването на градската среда. 

При средна цена на имотите в София от над 2500 лв. за кв. м., която достига и до над 4000 лв. за кв. м. в квартали като Център, Оборище, Иван Вазов и Лозенец, смятам че разумното увеличаване на таксата за разрешително за строеж е в порядъка на 4 до 5 пъти. С това, делът който предприемачите плащат на Столичната община за градската инфраструктура няма да се повиши на повече от 1,5 – 2% от средната стойност на кв. м. и ще останат в пъти по-ниски спрямо останалите балкански столици и градове. Това увеличение може да бъде абсорбирано без затруднения от строителния бранш без да бъде пренесено като тежест върху купувачите на недвижими имоти, но същевременно ще осигури допълнителни около 60 млн. лв. годишно, които да се инвестират в публичната инфраструктура и пространства. Именно затова е и настояването ми, тези средства да се събират в специален фонд на Столичната община и да могат да бъдат инвестирани само в дейности по изграждането на транспортна, социална или комунална инфраструктура, както и за отчуждаване. 

б) Разширяване на Синя и Зелена зона

С разширяването на Зелената зона в кварталите Яворов и Иван Вазов, приходите от платено паркиране на ЦГМ ще се увеличат с около 1 млн. лв. годишно. С това процесът по разширяване на зоните няма да спре, следващите квартали, които са в процедура или обмислят въвеждане на Зелена зона са Гео Милев, Редута, Изгрев, Изток и Стрелбище, с което приходите на ЦГМ ще нараснат допълнително. 

През 2021 г. трябва отново да се обмисли разширяването на Синя зона в целия център, да се разгледат ефектите от евентуално увеличение на цената на годишния стикер и цената за почасово паркиране, както и евентуалното въвеждане на Червена зона, каквато цел е формулирана и защитена в актуалния ПУГМ. В зависимост от взетото решение, приходите на ЦГМ от платено паркиране могат да бъдат увеличени с около 10 млн. лв. само с разширяването на Синя зона, както и с допълнителни средства при промяна на цените и/или въвеждането на Червена зона. С тези допълнителни приходи ЦГМ може да финансира транспортната задача и субсидията на Столичната община да бъде намалена и пренасочена към други проекти от Капиталовата програма, като средствата могат да бъдат пренасочени за изграждане на монтажни паркинги в кварталите от бюджета на СО. 

Силно се надявам, че това няма да бъде поредното становище, на което не се обръща внимание. Този бюджет е на цяла София и не е личен бюджет на определена група хора.  

гр. София
28.01.2021 г.


С уважение,
Борис Бонев

Коментари

коментари

Борис Бонев е сред инициаторите на Спаси метрото и Спаси София, от София. Завършил е бакалавърска степен по мениджмънт в СУ и магистратура по Иновации и технологии в Сорбоната, Париж. Почитател на релсовия транспорт от малък, Борис е активен радетел за разширението на релсовата система на София, включваща метро, трамваи и градски влакове. Неговата мечта е София да се превърне в модерен, зелен и иновативен град, с добре развит градски транспорт, качествена инфраструктура и пример за други градове, че конкурсното начало и строгият контрол над изпълнението водят до щастливи жители и по-малко разходи. Според Борис, София не е толкова богата, че да си позволява евтини неща и некачествени изпълнения на различните проекти.