ДОКЛАД – Преобразуване на линии № 64, 67 и 98 от крайградски в градски

Време е за по-удобен транспорт в южните квартали на София!

Затова внесохме доклад в Общинския съвет за преобразуването на автобуси 64, 67 и 98 от крайградски в градски линии и последващо намаляване на интервалите им!

Крайно време е Общината да осигури адекватна алтернатива за придвижване в южните квартали, които нямат редовен и адекватен спрямо нуждите им транспорт.

Време е за по-удобен транспорт в южните квартали на София! Затова внесохме доклад в Общинския съвет за преобразуването на автобуси 64, 67 и 98 от крайградски в градски линии и последващо намаляване на интервалите им!

До: Елен Герджиков
Председател на Столичния общински съвет

ДОКЛАД
от
БОРИС БОНЕВ – ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК,
ЧЛЕН НА ПКТТ при СОС

ОТНОСНО: Преобразуването на автобусни линии 64, 67 и 98 от крайградски в градски автобусни линии

I. ТЕКУЩО ПОЛОЖЕНИЕ

Развитието на южните софийски квартали през последните години се ускори значително. Все повече територии в административните райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Студентски“ се уплътняват и увеличават своето население, което води до много по-висока потребност от удобен, бърз и свързан обществен транспорт. За съжаление, сегашният транспортен капацитет, планиран и работещ по нуждите и гъстотата на население от преди повече от 40 години, отдавна не отговаря на силно урбанизирания статут на тези квартали.

Според преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г., извършено от НСИ административен район „Витоша“ е с население от 61 467 души, район „Лозенец“ е с 53 080 души, а район „Студентски“ е с население от 71 961 души. В сравнение административен район „Средец“ е с население от 32 423, район „Оборище“ е с 31 060, „Овча купел“ е с 54 417 и „Люлин“ е с 114 813 души.[1] Както е видно от данните, районите „Витоша“, “Лозенец“ и “Студентски“ са сред по-населените административни райони на София, което показва, че те не отстъпват по транспортни нужди на другите урбанизирани административни райони на София. Заедно с това от данните е видно, че структурата на населението по възраст в районите е следната[2]:

Административен
район
0–14 г. (в %) 15–64 г. (в %) 65 г. и повече (в %)
Витоша7.177.215.7
Лозенец5.676.517.8
Студентски 2.491.36.3

Ясно се вижда, че основният процент от населението в районите е в активна възраст и съответно има ежедневна нужда от добра транспортна свързаност.

От друга страна, в Териториално диференцираните демографски прогнози и прогнози за развитие на функционални системи „Труд“ и „Обслужване“ в обхвата на Столична община и общините от зоната на активно влияние на гр. София за периода 2030–2040–2050 г., изготвени през 2017 г. и възложени от ОП „Софпроект–ОГП“, се прогнозира, че населението на административните райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Студентски“ ще продължи трайно да се увеличава и за в бъдеще.[3]

Общият устройствен план на Столичната община, в част комуникационно-транспортна схема, предвижда разширение на метрото с две станции до „Софийския околовръстен път“, при кръстовището му с бул. Черни връх“ (Приложение 1). Предварителните проучвания показват среднодневно натоварване от около 9000 пътници на станцията в кв. Кръстова вада и около 8000 пътници на станцията, намираща се на „Софийския околовръстен път“. Това показва натоварване от общо 17 000 пътници на ден само в направлението по бул. „Черни връх“. Нелогично е да се планира изграждане на скъпа и тежка инфраструктура с висок транспортен капацитет, макар и в дългосрочен план, а междувременно зоната и прилежащите квартали да се обслужват от крайградски линии с големи интервали на движение и малък превозен капацитет.

В момента транспортното обслужване с крайградски линии е остатък от социализма, когато квартали като „Кръстова вада“, „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, „Малинова долина“, „Драгалевци“ и „Бояна“ са били с ниско застрояване, ниска гъстота на населението и разположени в периферията или изцяло извън компактния град. През последните десетилетия и особено през последните години силното застрояване, стотиците нови жилищни и офис сгради промениха тези територии до неузнаваемост и ги превърнаха в силно урбанизирани и гъсто населени.

Същевременно, двата основни булеварда в тази част на София – бул. „Черни връх“ и бул. „Симеоновско шосе“ – са с ограничен капацитет, без възможност за разширяване, в следствие на което са постоянно задръстени от огромното автомобилно натоварване както от локален, така и от транзитен трафик. Съществен принос за лошата транспортна ситуация има малкият транспортен капацитет на градския транспорт в тези направления. Тези два булеварда основно се обслужват именно от линиите 64, 67 и 98 като и трите имат функция на основен довеждащ транспорт до станциите на метрото и останалите форми на градски транспорт. Наличието на двете метростанции („Г. М. Димитров“ и „Витоша“), които са с висок транспортен капацитет, както и множеството линии на наземния градски транспорт в района, са достатъчна предпоставка за драстично увеличаване на пътникопотока на линиите 64, 67 и 98 при подобряване на транспортното обслужване чрез добавяне на още коли и намаляването на интервалите на движение.

Въпреки тези положителни предпоставки за осезаемо увеличаване на използваемостта на градския транспорт, в официални отговори на жалби на живущи за засилване на капацитета и намаляване на интервалите на съответните линии, „Център за градска мобилност“ ЕАД отхвърля идеята с твърдението, че капацитетът е бил достатъчен като за крайградски автобусни линии.

Изводът е, че кварталите в района са драстично променени и през годините са се превърнали в силно урбанизирани и гъсто населени територии, но и че тази тенденция ще продължава трайно и занапред. Това налага спешно преосмисляне и подобряване на транспортната мрежа в тези части на града.

Фиг. 1: Гъстота на население и застрояване в част от бул. „Черни връх“ и кв. „Кръстова вада“, сниман от сателит през 2011 и 2020 г. Google Earth
Фиг. 2: Гъстота на население и застрояване в част от бул. „Симеоновско шосе“ и кв. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, сниман от сателит през 2011 и 2020 г. Google Earth

Най-важните изводи от гореизложеното са:

  • В административните райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Студентски“ от повече от десетилетие се наблюдава трайно, неспадащо и възходящо увеличаване на населението и застрояването;
  • Въпреки огромното презастрояване, урбанизацията и увеличаващото се население транспортната услуга в тези административни райони е неадекватна и недостатъчна спрямо настоящите транспортни нужди.

II. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА

За да се гарантира адекватна транспортна обезпеченост спрямо днешните нужди на урбанизираните и гъсто населени квартали в административните райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Студентски“, линии 64, 67 и 98 следва да бъдат преобразувани от крайградски в градски автобусни линии. Чисто процедурно, това ще бъде началото на процеса по ускоряване на тези линии, тъй като новият им градски статут ще позволи на Центъра за градска мобилност да преосмисли транспортната им функция и да адаптира техните растановки към променените транспортни потребности в тази част на града.

Линия 64 е безалтернативна и е единствената връзка на кв. Драгалевци, в.з. Киноцентъра, м. Национален Киноцентър, в.з. Габаро Азмата и кв. Бояна с МС „Витоша“, кв. Хладилника и бул. „България“. Линията е и една от двете основни автобусни линии (заедно с линия 98[4]), която е безалтернативна за кв. Кръстова вада и бул. „Черни връх“ в участъка между „Софийски околовръстен път“ и МС „Витоша“ и кв. Хладилника. Както е видно от графиките, именно тази част на булеварда е една от най-бързо застрояващите се територии в цялата Столична община.

Линия 67 пък е безалтернативна връзка за средните части на кв. „Симеоново“, както и на част от районите „Студентски“ и „Лозенец“, с МС „Г. М. Димитров“. Линията обслужва и бул. „Симеоновско шосе“ на юг от бул. „Д-р Г. М. Димитров“, както кв. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, частично подпомагана от автобусна линия 102, която обаче не прави връзка с метрото. Както е видно от графиките, именно тази част на булеварда е една от най-бързо застрояващите се.

Линия 98 е единствената връзка на с. Бистрица, кв. Симеоново, в.з. Могилата и части от кв. Драгалевци с МС „Витоша“ от линия М2, като в голяма част от трасето тя не се припокрива с други линии и е безалтернативна за жителите на прилежащите територии. Линия 98 се припокрива с линии 70 и 93 в част от маршрута си, но тези две линии имат само по няколко курса на ден (шест и единадесет в делничен ден) и далеч не са достатъчни за адекватно обслужване на населението. Нещо повече, засилването на линия 98 ще подобри значително обслужването на бул. „Черни връх“ и кв. „Кръстова вада“.

Трите линии обслужват софийски административни райони, квартали и територии, които несъмнено вече принадлежат към урбанизираната част на София заради високото ниво на заселеност и застрояване, което показва, че сегашният крайградски статут на линиите е неадекватен и трябва да бъде променен. Териториите отдавна са загубили характеристиките на предградия или села с ниско застрояване и ниска гъстота на населението, което е видно и от общинските планове за строителство на метро както по бул. „Черни връх“, така и към кв. „Витоша ВЕЦ–Симеоново“.

Що се отнася до натовареността на линиите, в Комплексното транспортно проучване за решаване проблемите на транспорта в югозападната част на големия център на гр. София, изготвено през 2017 г., се вижда, че годишният брой пътници и среднодневното натоварване за 2014 г. са следните:[5]

ЛинияСреднодневно натоварванеГодишен брой пътници
646839 души1 962 759 души
674393 души1 260 769 души
989259 души2 657 287 души

За сравнение данните за същите показатели, но за сходни с горепосочените автобусни линии, които имат статут на градски линии, за 2014 г. са следните:[6]

ЛинияСреднодневно натоварванеГодишен брой пътници
786238 души1 803 786 души
65360 души104 098 души
314[7]3498 души1 011 485 души
3098069 души2 333 240 души

Представените данни ясно показват, че линии 64, 67 и 98 имат същото, а някои и по-голямо натоварване от част от градските линии със сходни параметри. Важно е да се отбележи, че сравнението е на база последните публично достъпни данни на „Център за градска мобилност“ ЕАД от 2014 г., които със сигурност са се изменили във възходяща посока, имайки предвид горепосочените сателитни снимки, както и откриването на метростанция „Витоша“ и метростанция „България“.

Преструктурирането на линии 64, 67 и 98 е необходимо както от гледна точка на бързо нарастващото население и урбанизация в административните райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Студентски“, така и според горепосоченото транспортно сравнение. Още повече такава промяна ще бъде първата стъпка към адаптирането на тези линии към новите градски потребности на тези части на София. Тази стъпка е абсолютно наложителна, за да се отговори на новите транспортни потребности на гражданите в бързорастящите южни квартали на София.

30.12.2020 г.                                                            

Борис Бонев
Общински съветник

[1] НСИ. Преброяване на Населението и Жилищния Фонд през 2011 г., Справочник Област София (Столица),стр. 24.

[2] НСИ. Преброяване на Населението и Жилищния Фонд през 2011 г., Справочник Област София (Столица), стр. 26.

[3] АМ А ДИ ЕООД. Териториално Диференцирани Демографски Прогнози и Прогнози за Развитие на Функционални Системи „Труд“ и „Обслужване“ в Обхвата на Столична община и Общините от Зоната на Активно влияние на гр. София за Периода 2030–2040–2050 г. Резюме, стр. 4.

[4] В този участък се движи и автобусна линия 93, но излетният ѝ характер и огромните интервали на движение не предполагат реално транспортно обслужване на булеварда. Също така, линията е предназначена по-скоро за посетители на ПП Витоша.

[5] ТРАНСПРО ООД. Комплексно Транспортно Проучване за Решаване Проблемите на Транспорта в Югозападната Част на Големия Център на гр. София. 2017 г., стр. 8–9.

[6] Пак там.

[7] Въпреки че се движи до с. Бистрица, линията има градски автобусен статус.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение 1: ОУП на Столичната община, част „Транспортно-комуникационна система”, мрежа на метрополитен

Коментари

коментари

Борис Бонев е сред инициаторите на Спаси метрото и Спаси София, от София. Завършил е бакалавърска степен по мениджмънт в СУ и магистратура по Иновации и технологии в Сорбоната, Париж. Почитател на релсовия транспорт от малък, Борис е активен радетел за разширението на релсовата система на София, включваща метро, трамваи и градски влакове. Неговата мечта е София да се превърне в модерен, зелен и иновативен град, с добре развит градски транспорт, качествена инфраструктура и пример за други градове, че конкурсното начало и строгият контрол над изпълнението водят до щастливи жители и по-малко разходи. Според Борис, София не е толкова богата, че да си позволява евтини неща и некачествени изпълнения на различните проекти.