Category: Статии

В неделя пред нас на масата ще лежат двадесет и една кандидатури, от които трябва да изберем само една. Замислете се – във вашата фирма, във вашия цех, фабрика, офис, що за кандидати избирате: онези, които харесват вашия футболен отбор, или онези, които имат с какво да са полезни? Замислете се и направете своя избор. А той е задължителен. Не знаем какво повече да кажем по тази тема, освен гласувайте за онзи кандидат, на когото вярвате. Защото това е най-важното задължение на един избирател: да даде гласа си и после да търси отговорност. За всичко сторено… и неизпълнено.

Очаквано за всеки, който следи развитието на инфраструктурата в София, проектът за реконструкция на Руски паметник се превърна в емблематичен дори още преди да бъде завършен. Емблематичен за неспособността на Общината да разбира проблемите на града и категорично да отказва да информира гражданите за представите, които има за това как трябва да изглеждат толкова важни за всички нас пространства. С тъга и раздразнение отбелязваме, че за пореден път, въпреки постоянно пропагандираните мантри за диалог с обществото, реконструкцията на кръстовището беше извършена без каквото и да е съгласуване с мнението на хората, професионалните организации на архитекти и урбанисти и неправителствения сектор.

Тъжната равносметка за тази година гласи половин реализиран проект от общо четири обещани и предвидени. Това е 12,5% изпълнение на заложената програма. Но нека се върнем на факта, че трамвайната система в София е с обща дължина от 147 км. През 2015 година Столична община успя да ремонтира колосалните 800 метра по бул. Витоша и Руски паметник и нищо повече. За една година са били обновени едва 0,54% от всички трамвайни трасета в града.

Отговорете ни, г-н Рашидов! Хубаво, замразихте обекта: това ще върне ли бутафорията обратно в палетите, ще от-излее ли бетона, ще върне ли камъните от улиците в реда, в който са били извадени и ще възстанови ли вече пропиляните милиони? Или ще послушате експертите, ще кимате културтрегерно и с изрепетирано за пред медиите съжаление ще кажете: “Е, вече няма пари”? Аман!

Остават две седмици до местните избори, на които ще трябва да избираме на кого да поверим управлението на София за следващите четири години. Сега е моментът всеки един избирател да направи внимателно обмисляне на предизборните обещания, а в последствие настоятелно да изисква тяхното спазване. Това е причината да решим да ви направим съпричастни към процеса, с помощта на който, всеки един от нас прави своя избор.

Ако до края на тази статия все още намирате това кръстовище за уместно, чувствайте се свободни да ни наречете „хейтъри“. Ако обаче успеем да ви убедим, че нещо е недомислено, ще ви помолим да пишете на г-н Любомир Христов, с копие до г-н Петър Диков и любезно да ги помолите да послушат нашия съвет и да си подадат оставките. Но не и преди да поемат отговорност и да спрат този проект.

Помните нощния транспорт, нали? Е, и ние не сме го забравили. Всъщност през последните месеци работихме усилено, за да подготвим нашето предложение и да го внесем в Столична община и в Центъра за градска мобилност.

Европейската седмица на мобилността е прекрасна инициатива на Европейската комисия, която цели повишаване на мобилността в градовете, използването на екологични и алтернативни методи за придвижване, промотиране на градския транспорт и велосипеда като основни транспортни средства в модерния зелен град и акцентиране върху личните и обществени ползи в следствие прилагането на тези мерки.

Така че, г-н Христов, искаме Ви оставката, защото се съмняваме във Вашия интегритет и в желанието Ви да работите за доброто на София. Личните Ви качества нямат отношение – разочароващо е да надникнем в тази нелицеприятна страна на Вашата персона, но това няма отношение към мотивите ни. Искаме Ви оставката, защото сте грешният човек за този пост. Защото разбиранията Ви за това как трябва да се управляват транспортът и инфраструктурата в София са морално остарели, абсурдни и вредни (физически и икономически) за всичките милион и четиристотин хиляди жители на града.