В София вече пристигнаха и последните 5 чисто нови полски трамваи, с което общият им брой достигна 25. Част от тях бяха финансирани безвъзмездно от Европейския съюз по проект за Интегриран градски транспорт. Това е проект, с който Столичната община не пропуска да се похвали и въпреки, че доставените по него нови тролейбуси наистина подобриха качеството на градския транспорт, редица проблеми също не липсваха. Един от най-сериозните е отпадането на трасето на трамвая до кв. Дървеница, за което имаше осигурени 20 млн. лв. Също част от проекта за Интегриран транспорт беше и ремонта на трасето по бул. България, за чието скандално качество сме говорили многократно и заради което дори сигнализирахме Европейската комисия. Този ремонт беше разделен на 2 етапа, като първият беше завършен преди 2 години, а за вторият все още няма никаква яснота. Така, тези останали 500 метра, днес буквално разбиват новите трамваи, оставяйки ни да се чудим защо изобщо купуваме нов подвижен състав, ако в последствие от него се ръсят чаркове преминавайки през крайно амортизираните, неподдържани и дори опасни трамвайни трасета.

Въпреки, че новите 25 трамвая са твърде малка част от общо 270-те мотриси, с които разполага Столичен Електротранспорт, те накараха софиянци пътуващи по линия №7 поне за кратко да се чувстват като европейци. Всеки трамвай струва 3,35 млн. лв. и е предназначен да служи на София следващите десетилетия. Дали това обаче ще се случи? С днешната фоторазходка решихме да обходим трасето по линията, за да видим какви са условията за тяхното движение по софийските улици и комфорта и скоростта, които предоставят на ползващите ги.

Започваме от южния край на линията при „изцяло ремонтираното” трасе на бул. България. Заради предвиденото строителство на кръстовището на две нива между булевардите България и Акад. Ив. Гешов, Общината отложи ремонта на трасето с дължина от около 500 метра за „следващата година” (2015 б.а.). Строителството на кръстовището обаче така и не започна заради сериозните протести и несъгласието на живущите, експертите и гражданските организации с предложеното решение, с което ремонтът на трамвайното трасе също не се случи. Затова и всяко преминаване е истинско приключение наситено с много шум, вибрации и лъкатушене. Колко европейско!  

Следващата проблемна точка е ремонтираното едва миналото лято кръстовище между булевардите България и Витоша, където заради поредния некачествен ремонт са се отворили огромни дупки около трамвайните стрелки. Проблемни са и фугите, шумо и виброизолацията, свръзките между асфалта и бетона… Или казано накратко –  недопустимо състояние за обект на едва една година. Припомняме, че за нормален срок за експлоатация на едно трамвайно трасе преди нуждата от цялостен ремонт се счита период от над 20 години, а в София често се налага да чакаме 30 или 40 г.

Продължавайки напред напред по трасето на трамвай №7, навлизаме в сърцето на столицата по бул. Христо Ботев, където ни чакат още неприятни изненади. Първата от тях е пл. Македония – ключово кръстовище за трамвайния транспорт с натоварено трамвайно движение. Огромни дупки са зейнали до всички стрелки, а релсите са оголени и без никаква изолация. Виждаме и множество кръпки, резултат от ежегодните ремонти, които обаче явно са си предвидени да издържат от ден до пладне. Недопустимо състояние за едно от най-важните места в София, но и нагледно доказателство за безотговорното отношение на Общината към най-старата и екологична форма на градски транспорт.

Неремонтираното от почти 20 години трамвайното трасе по бул. Христо Ботев също е силно амортизирано, което намалява скоростта на движение на мотрисите по този така важен за трамвайния транспорт коридор (особено след премахването на трамваите по паралелния, сега вече пешеходен бул. Витоша). Скоростта и безопасността са допълнително занижени заради липсата на трамвайни ограничители в участъка, по който минават шест трамвайни линии (№№ 1, 3, 6, 7, 8 и 10) и непрестанното нарушаване на правото на предимство на трамваите от страна на недисциплинирани шофьори и пешеходци.

През дупки и много шум и въпреки пъплещата скорост, нашата разходка стига до още едно ключово кръстовище – това при Централна ж.п. гара София. Място, което ако управлението на транспорта в града и държавата беше отговорно и професионално, щеше да бъде изключително натоварена интермодална точка. Не и в София. През кръстовището минават много трамвайни линии (№№ 1, 3, 6, 7 и 12), но състоянието на релсовия път е крайно лошо. Снимките нямат нужда от коментар, но със сигурност кметът г-жа Фандъкова, трябва да ги погледне и да се замисли дали говоренето за това, колко много се инвестирало в градския транспорт отразява реалното му състояние или това са само пожелания, основани върху липса на реално познаване на ситуацията и липса на кураж, да се осъзнаят всички проблеми.

Достигаме и до крайната част на линията по бул. Кн. Мариа Луиза, по който минават трамвайните линии към северните квартали: Надежда, Свобода, Лев Толстой, Илиянци, Обеля… Трасето е в аварийно състояние и е едно от най-амортизираните в София, въпреки силната конкуренция на много други трасета в цяла София за приза “най-лошо” такова.  Релсите са пропаднали в дупки пълни с пръст,  като в следствие на деформираната основа са и изкривени, а от изолациите няма и помен. Заради това, трамваите се движат изключително бавно, въпреки че дори ниската скорост не премахва вибрациите и шумът при преминаване.

Целта на тази кратка разходка е да покаже нагледно какво е реалното състояние на един от най-важните трамвайни коридори на София. С това се надяваме кметът г-жа Йорданка Фандъкова и отговорните лица в Столична община и ЦГМ най-накрая да разберат, че само с 25 нови трамвая столичният градски транспорт няма нито да се реформира, нито да стане предпочитана форма за пътуване на столичани. Нужни са мащабни и качествени инвестиции в транспортната инфраструктура, автономност на трамвайните коридори чрез отделянето им от автомобили и пешеходци, както и сериозно сгъстяване на разписанията с цел трамваите да станат по-бързи, удобни и редовни.  Общината трябва да направи това, ако искаме закупеното днес да ни служи и след 20 години. В противен случай ще се налага да събираме изпопадали чаркове по трасето и да се чудим защо скоро и 5 годишните ще започнат да си купуват автомобили бягайки като дявол от тамян от градския транспорт на София.