Бул. Копенхаген е възможност, не проблем

Проект - 23/08/2017

Бул. Копенхаген е възможност, не проблем

Историята на бул. Копенхаген започва още по времето на социализма, когато е носел името бул. Универсиада. Предвиден да уплътни и подпомогне развитието на София на изток към ж.к. Младост и Дружба. Първо е изградено трамвайното трасе от гара Искър, под бул. Цариградско шосе до ж.к. Младост IА, където сега се издига хипермаркет BILLA. В първоначалните проекти булевардът е трябвало да бъде с две улични платна с три ленти в посока. Но такива се появяват само в ж.к. Дружба II между бул. Проф. Цв. Лазаров и ул. Обиколна. Останалата част от трасето така и не се реализира, а след падането на режима работата по продължаването му се изоставя.

 width=

Трасето през полето между ж.к. Дружба II и ж.к. Младост IА
© difian Източник: gtsofia.info

Малко след 2000 г. като подготовка за реституиране на терените около булеварда, изградените близо 2 км трамваен път през полето се демонтират. От трасето остава единствено трамвайният триъгълник разположен зад Кауфланд. По-късно, по време на строежа на МС Младост III, и той изчезва под булдозерите. Според първоначалните идеи този триъгълник е бил мястото, където трасето е трябвало да се разделя към ж.к. Младост I и ж.к. Младост IV. Преди години предложихме проекта за трамвай до ж.к. Младост IV да се възкреси и изпълни, за да се подобри обслужването на комплекса, но все още всички отговорни институции упорито мълчат.

Трамвайният триъгълник в ж.к. Младост III
© difian Източник: gtsofia.info

Както все по-често става ясно, прибързаните реституции по трасетата на основни за града булеварди през 90-те години и в началото на века, препънаха реализирането им тогава. По време на целия процес на реституция, Столичната община така и не се опита да защити териториите, които ѝ трябват за важни инфраструктурни обекти. Дали защото никой из администрацията ѝ не се вълнува, или защото никой не се е сетил, че град, изживяващ строителен бум скоро ще започне да изпитва недостиг на инфраструктура – никой не знае…

Въпреки че трасето на булеварда вече веднъж е било реституирано и многократно препродадено и въпреки че това означава Столичната община да отчуждава терени, които трябваше да останат общинска собственост, през 2008г. експертният ѝ съвет приема проект за бул. Копенхаген от бул. Искърско шосе до бул. Андрей Ляпчев в ж.к. Младост. Амбицията е била той да се реализира като връзка на ж.к. Дружба със строящото се в ж.к. Младост метро. Както знаем, то изпревари булеварда, защото пари за отчуждаване не се намериха.

 width=

План на бул. Копенхаген

Първа копка прави Бойко Борисов – тогава кмет на София, през 2009г. Втора така и не последва до края на управлението му. Четири години по-късно (през 2013 г.) и след като градът бе поет от г-жа Фандъкова, бул. Копенхаген се свърза с бул. Цариградско шосе. Далеч по-скромната от първоначалните планове връзка беше обявена като поредния успех на администрация, оказала се дълбоко изненадана, че хората от ж.к. Дружба II искат да стигат до новопостроената метростанция на бул. Цариградско шосе, а нямат как. След като тази ПР криза отмина, шумът около булеварда стихна. Периодично той се споменаваше в капиталовите програми на градския бюджет и в предизборните обещания на кандидат-кметовете, но видим напредък не се виждаше: времето бавно и полека заличи всякакви следи от вече изграденото.

Новото бизнес сити на София

 width=

Общият устройствен план предвижда бул. Копенхаген да е границата между градското сити и Източен парк

През 2009 г. влезлият в сила Общ устройствен план на София, предвиди новото градско сити да е разположено по протежението на бул. Цариградско шосе, като бул. Копенхаген се оказа неговата южна граница. Южно от него планът предвиди т.нар. Източен парк: един от няколкото зелени ръкави, създаващи връзка между Витоша и града. С това застрояването на полето между ж.к. Младост и кв. Горубляне започна.

Без да закъснее, бизнесът създаде едни от най-красивите сгради клас A+ в София: Benchmark, недовършената Ellipse Tower, първият небостъргач Capital Fort и неговият по-голям брат – Sky Fort, който се строи в момента. В източната си част, в ж.к. Полигона, новото сити пък стана дом на Megapark, The Mall, големите хотели и другите по-малки бизнес сгради, ограждащи бул. Цариградско шосе.

 width=

Комплексът с нови бизнес сгради, който се простира между бул. Цариградско шосе и бул. Копенхаген

Какъв е проблемът с бул. Копенхаген?

Казано най-просто:

покрай сухото, гори и мокрото.

Успоредно със строежа на метрото в ж.к. Младост III, насред зоната Оз2, оформяща северната граница на Източния парк, се появява сграда, която е в пряко нарушение на разпоредбите на ОУП. И макар в такива терени да не е допустимо да се строят жилищни или офис сгради, тази съществува, завинаги отхапала парче от парка.

Не знаем как собственикът на тази сграда е успял да я узакони, но щом един е успял, и други ще последват, ако не се вземат мерки. В момента, в който се започне работа по булеварда, ще последва бум на строителството от двете му страни: кой не иска да е на първа линия на натоварен булевард? За да се предотврати застрояването “по прецедент”, терените на парка, граничещи с булеварда трябва да бъдат отчуждени сега. Това обаче няма да стане, ако и догодина градският бюджет предвиди мижави суми за отчуждаване. Ако общината не заяви категорично, че в тези терени иска парк, бизнесът може и ще я изпревари и ще ѝ покаже колко бързо голите полета изчезват под всевъзможни блокове и офиси. Ако не вярвате – припомнете си как звучаха новините от деня на откриването на МС Младост III

 width=

Само за 5 години „полето“ около метростанцията изчезна

Макар че бул. Копенхаген засега е по-скоро бомба със закъснител, изглежда никой в общината не планира мерки, защитаващи интересите както на собствениците на бъдещите сгради, така и на хората, които вече живеят в квартала. И очаквано – напрежението расте.

Жителите на ж.к. Младост Iа имат основание да се притесняват, че кварталът им ще се сдобие с още неразумно построени сгради. В София има предостатъчно примери за безпринципно и безконтролно строителство, превръщащо кварталите в транзитни за стотици нови автомобили, без нови пешеходни или зелени пространства или проходими маршрути…

Миналата година младостчани избраха за свой районен кмет кандидат, заявил, че ще се бори зелените площи в Младост да не изчезват. Сега г-жа Иванчева изпитва затруднения да намери компромисно решение: как кмет, спечелил изборите с кампания против багерите, да допусне застрояването на стотици декари ливади без да разочарова електората си?

 width=

Не инвеститорите ще са виновни за недостъпността на този квартал, а онези, одобрили това „градоустройство“. На картата: долу е бул. Копенхаген и трамвайното ухо, горе в десния ъгъл – бул. Цариградско шосе, вляво е Младост IA, а в долния ляв ъгъл – Младост III

На среща, която проведохме преди време, г-жа Иванчева изказа намерение да търси начин да осигури зелен буфер между ж.к. Младост IA и новото застрояване, но

това не е адекватно градоустройствено решение.

Позволеното от закона усвояване на 25% от частните терени, с което кметът Иванчева иска да защити интересите на младостчани, важи само за изграждане на техническата инфраструктура, не за осигуряване на зелени буфери. Правилното решение е да се убеждават инвеститорите да проектират и строят обекти, които са проходими и обществено достъпни.

Този нов квартал е факт – няма сценарий, в който той не се случва. Всякакви опити да бъде спрян ще доведат до повече проблеми, а ако искаме да остане поляна, държавата или общината (или и двете) ще трябва да платят милиони евро за отчуждаване на десетките парцели. Затова решението не е да се пъдят инвеститори или да се изкупуват терените.

Трябва да се привличат инвеститори, насърчаващи и искащи пешеходно движение през парцелите си: вместо да се приемат проекти за мъртви складове и офис сгради, да се насърчава строителството на мултифункционални сгради с търговски, офис и жилищни площи. Така жителите на ж.к. Младост IA ще получат човешко, приветстващо ги пространство, не стена, пъдеща ги надалеч. А онези 25% от площта, които Столичната община може да поиска всеки терен да дари, не само трябва да се вземат, но и да се използват разумно!

 width=

Уличният профил, мислен само за автомобилите, пъди пешеходците. А улицата без пешеходци е мъртва.

За да се оформи приветлив за пешеходци квартал, са нужни широки и светли улици, с достатъчно широки тротоари, с много дървета, с място за велосипедно движение и със зелени ивици. Широките, хубави улици задържат живот, увеличават възможностите за бизнеса: все неща, които гарантират на инвеститорите, че си струва да проектират за хората, не за фирмите-наематели.

Предизвикатеството пред г-жа Иванчева не е да озаптява алчни инвеститори, а да работи плътно с тях за общия интерес на квартала. Няма да стане с финансови дарения. Тези пари няма да променят с много положението: сградата пак ще е там, пак ще натоварва движението, пак ще чака някой на ул. Московска №33 да се сети да й построи булевардите. Работата на инвеститорите е да търсят максимална полза от терена си. И трябва да бъдат убедени, че тя не се крие в стъклени буци, оградени с дувари. В крайна сметка, складове могат да се строят и другаде.

Г-жа Иванчева ще има нужда от подкрепата, както на голямата Столична община, така и на главния архитект и Камарата на архитектите в България: всички по веригата трябва да отсеят правилните проекти за тази територия. Имаме всички нужни за това инструменти: наскоро арх. Здравков обяви тази територия за едно от трите места в града, за които ще се разработят специални правила към ОУП. Може би в тях е редно да се изясни как общината иска да се случи преходът от небостъргачите пред бул. Цариградско шосе към осеметажните панелки в ж.к. Младост IA. Надяваме се, че ще този път диалогът ще се случи адекватно. В противен случай, бул. Копенхаген ще навреди повече, отколкото ще помогне.

Какво е мястото на градския транспорт?

 width=

бул. Копенхаген създава възможности за подобрения в свързаността на ж.к. Експериментален и… ж.к. Левски Г

Заедно с бул. Копенхаген ще се построи и първото ново трамвайно трасе в София от 2009 година насам. Булевардът отваря възможността да реформираме градския транспорт, обслужващ цялото бизнес сити, простиращо се от Четвърти километър до ж.к. Дружба II и ж.к. Експериментален – един изоставен и забравен от общината квартал, който е дом на няколко хиляди души.

Днес той се обслужва само от една крайградска автобусна линия, движеща се на 30 минути в час-пик през делнични и 45 – в почивни дни. В същото време, липсва пряка връзка между ситито, ж.к. Слатина и ж.к. Левски Г. Острата нужда от такава става явна всяка вечер, когато кръговото кръстовище на 4-ти километър, кръстовището на Румънското посолство и бул. Асен Йорданов се задръстват с автомобили, искащи да стигнат точно до тези квартали.

 width=

Видна е потребността от по-добра връзка между ж.к. Младост и ж.к. Слатина

Един вариант, който да реши тези проблеми, е автобусна линия, движеща се от ж.к. Левски Г, по бул. Ген. Вл. Вазов, гара Подуяне, ж.к. Слатина, метростанция Г. М. Димитров, бул. Копенхаген до ж.к. Експериментален. Също така, нужно е да се подсили довозването от и до метростанция Младост I до бизнес сградите около The Mall с една нова тролейбуна линия, свързваща Четвърти километър с ж.к. Младост I.

Вместо заключение…

Хората не отричат новото строителство за спорта. Повечето го правят, когато то не подобрява градската ни среда.

Страхът , че инвеститорите са слепи за заобикалящия ги град и недоверието в компетенцията и добронамереността на администрацията ни кара да мразим новото строителство. А не трябва!

Новото строителство не просто е нужно, но е и полезно. Целта ни като софиянци, като жители и гости на район Младост и като работодатели на администрацията, трябва да е да изискваме то винаги да подобрява градската ни среда. Не можем да се задоволяваме само с неговото съществуване – трябва да се научим да сме (само)критични към нещата, които се планират за прилагане в града. Независимо дали говорим за булевард, малка квартална уличка или частна бизнес сграда, никой обект в града не съществува сам за себе си.

Строителството на бул. Копенхаген е възможност за оформянето на едно нормално и крайно нужно пространство, което да разшири ж.к. Младост IA, вместо да я затисне между безумни, гъстозастроени офис сгради, появявали се без план и мисъл за цялото, което оформят.

Въпросът е дали г-жа Иванчева ще намери правилния механизъм:

  • да убеди инвеститорите северно от бул. Копенхаген да проектират с мисъл за хората;
  • да убеди собствениците южно от бул. Копенхаген да продадат терените си за границата между Източен парк и булеварда;
  • да потърси и получи подкрепата на г-жа Фандъкова, която не пропуска да обясни колко загрижена е за зелените площи в града.

Основната причина младостчани да не виждат бул. Копенхаген като възможност за развитие, не е липсата на средства, не са неясните срокове за реализация. Основната причина младостчани да се притесняват, е дебнещият зад срязаната му лентичка градоустройствен провал. Нека го предотвратим. Този път можем и трябва да работим умно и заедно.

Получавай актуална информация за Спаси София, като се регистрираш за нашия бюлетин.
Получавай актуална информация за Спаси София, като се регистрираш за нашия бюлетин.