Комисията по транспорт – пример за безотговорност

Тихо и спокойно, освен в случаите, когато някоя неправителствена организация предизвика скандал, в Столичния общински съвет живурка транспортната комисия. Със своите действия и липса на прозрачност, днес тя е гарант за липсата на реформи и смели политики за градския транспорт.

Тихо и спокойно, освен в случаите, когато някоя неправителствена организация предизвика скандал, в Столичния общински съвет живурка една комисия, която със своята важност за мобилността на града незаслужено остава встрани от общественото внимание. Постоянната комисия по транспорт и туризъм е органът, който взима някои от най-основополагащите решения за града, а предвид изцяло липсващите дискусии и критичност при гласуване в общинския съвет, остава и мястото, където реално всичко се решава – от скандалното отдаване на линии на концесия за 141 млн. лв, през повишаването на цената на билета с 60%, решението за даване на над 80 млн. лв. за нова система за таксуване при съмнителни критерии и условия, саботирането на всяка една инициатива за приоритизация на градския транспорт, та до приемането на изцяло нова програма за развитие на велосипедния транспорт, въпреки категоричното несъгласие на граждански и велоорганизации с качеството на програмата.

Председател и главно действащо лице в тази комисия е Екатерина Йорданова, която активно допринася за това липсата на прозрачност, претупването на дневния ред, несъстоятелността на дискусиите и отбиването на номера да станат практика в начина на работа. И очевидно това не пречи нито на председателя на общинския съвет Елен Герджиков, нито на която и да е било от партиите в същия този съвет, а още по-малко на кмета Йорданка Фандъкова. Комисията по транспорт и туризъм е пример за това колко празни и неистинни могат да бъдат обещания за реформа в администрацията, нов начин на работа, честност, прозрачност и чуваемост.

Една транспортна комисия, много проблеми

Проблемите, които съпътстват работата на Комисията по транспорт и туризъм към СОС, са многобройни и въпреки лесното решение на голяма част от тях, призивите за активност и нормалност остават нечути. Ето само малка част, която обаче дава твърде детайлна и стряскаща картина за едни самозабравили се чиновници, които не знаят за кого всъщност трябва да работят и от чии джобове се плащат техните заплати.

1. Заседание от дъжд на вятър – Комисията заседава нерегулярно – когато председателката Йорданова прецени и когато „има доклади за гледане“. Никога няма заседания, на които просто да се обсъждат хронични проблеми, идеи за подобрения или генерални реформи, без да е необходимо да се внасят нарочни доклади или предложения за това. Когато все пак има заседание, то трябва да се вмести в едва един час, поради което решенията се взимат набързо и без адекватни дискусии.

 

2.Тайният правилник е най-добрият правилник – Комисията има „правилник“ за своята дейност, но той не е публичен. Запознати с него са само председателят и съветниците – членове на комисията. Останалите присъстващи нямат достъп и не го познават и това редовно се ползва като аргумент за отхвърляне на предложения или за тяхното забатачване във времето. Този арогантен и типичен за отминали епохи похват се използва включително и по отношение на предложения от експерти към самата комисия. Често, същият този митичен правилник е и причина да бъде отказана думата на присъстващи в залата, особено когато се дискутира важна тема. (б.а. Е, и лошото настроение на председателката също е причина…)

3. Прозрачност и време за подготовка?!? Откъде накъде! – Комисията не публикува докладите по своите точки публично и достъпно. Никъде няма да намерите и публикувани протоколи или стенограми от и без това редките заседания. Същевременно дневният ред става известен между 24 и 48 часа преди заседание, което е крайно недостатъчно за подготовка на становища по точките. А какви ще са точките решава еднолично Йорданова като председател на комисията. Тя също определя кои предложения да стигнат до заседание на комисията и кои не. Разбира се, няма ясен механизъм как по служебен път в определен срок дадено нещо да стигне до комисията и да се обсъди. Много често има и допълнителни точки за разглеждане, за които става ясно на самото заседание, а обикновено те са важни и от голямо обществено значение. Всичко това създава напълно оправдано усещане за задкулисие и предварителни договорки не в полза на софиянци.

Пример, че когато трябва да се гласуват вредни за София решения, се наблюдава странно единодушие между иначе големите политически врагове

4. За къде бързате? Тук не се работи така! – Може би защото всички проблеми на София отдавна са решени и градът е “спасен” (както многократно се изразява Екатерина Йорданова по време на срещи с неправителствения сектор), та затова и нищо в работата на Комисията не е обвързано със срокове. Нито по отношение на реакцията по внесени сигнали, предложения, доклади и становища, нито по отношение на взимането на важни решения. А като заговорихме за решения…

https://twitter.com/evroliberast/status/834687790398992384

5. Проактивност и нестандартност не са в нашия речник. – Комисията се стреми почти никога да не взима политически решения. За всяко едно предложение тя се допитва до администрацията, до транспортните оператори, или до управляващото транспорта дружество – известни със своята консервативност и страх от реформи. В резултат на това, Kомисията никога не действа и не взима решенията активно и „нестандартно“ – с цел да промени или подобри нещо по-бързо. Напротив – за членовете най-важното е финансовото измерение – да стане най-евтино и без много усилия.

Гласуваната икономическа рамка, която без каквито и да е било аргументи и данни беше в основата на увеличението на цената на билета с 60%.

6. Сигнали и предложения от граждани ли? Друг път! – Логично е човек да очаква, че сигналите и предложенията, внесени чрез виртуалното деловодство или call.sofia.bg се разглеждат и коментират. Нищо подобно. Комисията никога не смята за необходимо да се поинтересува от това какви са нуждите, какво мислят и какво предлагат гражданите на София. Оправданието е, че или няма време, или няма постъпили предложения, което разбира се не е така. Но това явно не е важно…

7. Време за избори, време за почивка – Избори в България има всяка година и цялата администрация спира да работи. Комисията по транспорт не прави изключение. Сякаш всички проблеми са решени и обсъдени, та общинските съветници да нямат скрупули да тръгнат да обикалят и агитират, вместо да седнат и да работят. София им е приоритет? Едва ли!

Колективна безотговорност

Когато очевидно невежеството и непрофесионализмът са приоритет за едно управление, единственото смислено нещо, което ни остава е да поискаме оставката на Йорданова. За годините, в които ръководи тази толкова важна комисия, тя многократно доказа, че не е способна нито да бъде генератор на добри идеи, нито да защитава обществения интерес. Напротив, тя беше в основата и открито подкрепяше решения, които костват на София милиони и влошават допълнително транспортната обстановка.

Приоритизацията и развитието на градския транспорт не са и явно скоро няма да бъдат приоритет на комисията по транспорт.

Разбира се, няма как да пропуснем и останалите членове на комисията, за половината от които разбираме, че са будни едва когато незаинтересовано и с прозявки вдигнат ръка, за да гласуват поредното безумно решение. Очевидно фактът, че са избрани с гласовете на хора, които наивно са възложили надежди общинските съветници поне от кумова срама да решат някой проблем, не е достатъчен за да видим истински, професионални и компетентни дискусии по темите свързани с транспорта на София. Стряскащо е и колко рядко някой от членовете на комисията се изказва против безплодната й и дори вредна за града дейност. Така колективната безотговорност става събирателна дефиниция за случващото се.

A как можеше да бъде?

А дали можеше да бъде иначе? Разбира се, че да. Да работиш прозрачно, информирано, компетентно и с грижа за града не е толкова сложно, а е толкова наложително. В ерата на социалните мрежи и високите технологии, Комисията по транспорт е застинала в края на миналия век и отказва да приеме, че хората отдавна вече не са толкова пасивни и неинформирани не само за случващото се в града, но и по света. Те искат и очакват модерни, адекватни и полезни решения на проблемите, постигнати след задълбочени анализи и компетентни дискусии. Време е общинските съветници да осъзнаят, че със спуснати политически заповеди, амебично поведение, липса на инициативност и отбиване на номера, не само че дискредитират себе си като личности, но и спират развитието на София. А ние, гражданите, не смятаме повече да допускаме това.

Едно прекрасно видео на г-жа Йорданова (едновременно председател на транспортната комисия и председател на Съюза на транспортните синдикати в България), което призоваваме да изгледате.

Коментари

коментари

Борис Бонев е сред инициаторите на Спаси метрото и Спаси София, на 30 години от София. Завършил е бакалаварска степен по мениджмънт в СУ и магистратура по Иновации и технологии в Сорбоната, Париж. Почитател на релсовия транспорт от малък, Борис е активен радетел за разширението на релсовата система на София, включваща метро, трамваи и градски влакове. Неговата мечта е София да се превърне в модерен, зелен и иновативен град, с добре развит градски транспорт, качествена инфраструктура и пример за други градове, че конкурсното начало и строгият контрол над изпълнението водят до щастливи жители и по-малко разходи. Според Борис, София не е толкова богата, че да си позволява евтини неща и некачествени изпълнения на различните проекти.