Browse By

Разруха в Младост … и какво е решението

Разруха в Младост

Не, това не е снимка от изоставен квартал в Алепо или повредена инфраструктура след някое природно бедствие. Това е Младост – втората най-голяма спалня на столицата (102 899 жители според последното преброяване от 2011 г.), както и един от най-обгрижваните квартали в града. Сред гордостите му изпъкват Бизнес парк София, пет метростанции, велоалеи в голяма част от квартала, както и Южната дъга – градска магистрала, която коренно промени свързаността на Младост с останалата част на София. Стотици милиони левове инвестирани през последното десетилетие в развитието на жилищния комплекс предполагат едно сериозно преобразяване и съществено подобряване на градската среда. Всъщност реалността показва, че не само целият квартал тъне в разруха, но и новите обекти се разпадат още с откриването си. Нека видим няколко примера.

Младост – зелен кафяв квартал

Пролетно време кварталът става като зелена градина, заради многобройните дървета. В същото време няма зелено пространство, което да не е “отхапано” от автомобилите и превърнато в калище.

Проблемът с колите е комплексен и общоизвестен – местата за паркиране не достигат, няма достатъчен контрол за паркиралите неправилно, българите сме свикнали да си паркираме баш пред входа (ако може и да си долепим колата до стълбите на входа би било перфектно) и т.н. Жертва на този проблем падат именно зелените междублокови пространства и градинки, които не просто подобряват естетически средата, но и служат като освежаващ летните температури фактор. Освен това, дървета, храсти и трева задържат вода, което намалява вероятността от наводнения и локви. Фактът, че София е столицата с най-мръсен въздух в ЕС още повече допълва острата нужда да пазим и увеличаваме зелените площи в града.

Няколко задължителни идеи, които биха помогнали за разрешаването на този хроничен за столицата проблем са спешно подобряване на услугата “градски транспорт” (създаване на бус ленти, намаляване на интервалите, повече довеждащ транспорт до метрото и т.н.), изграждането на многоетажни квартални паркинги, засилване на контрола за неправилно паркиране, масирана кампания на Столична община и община Младост хората да слезнат от колите си и да се качат на градския транспорт. Така, постепенно нуждата на повечето семейства да имат поне по две коли, закотвени пред входа вечерно време, ще отстъпи пред по-интензивното ползване на градски транспорт за придвижване из града и намаляване нуждата всеки да има кола.

Тротоари и улици като от Третия свят

Лошото състояние на софийските тротоари е хроничен проблем от десетилетия. За съжаление, лошата тенденция не само не се обръща, но дори се затвърждава с новоремонтираните тротоари, които се разпадат още преди да са открити, а седмици след това вече имат нужда от нов цялостен ремонт. Най-пресен пример е наскоро ремонтираният основно бул. Ал. Малинов, където виждаме няколко проблема:

  • използвани са некачествени материали – паветата и бордюрите се ронят и рушат още при откриването на отсечката;
  • лошо изпълнение на обекта – масово тротоарите са на вълни, пропаднали, разместени, без заздравяваща основа и с неестествено големи фуги между бордюрите;
  • недостатъчна поддръжка – обектът, макар и в гаранция, е зле поддържан – не се подменят компрометирани части от тротоарите, не се следи за нарушения като качване на превозни средства върху него и т.н.;
  • липса на контрол от страна на Столична община – тротоарите са приети от общината в състояние, недопустимо за един частен обект например.

Във вътрешността на отделните части на Младост ситуацията с тротоарите е също толкова плачевна както заради липсата на поддръжка, така и заради липсата на контрол, който би освободил тротоарите, проектирани за пешеходно движение, от паркиралите отгоре му автомобили. Подобен е проблемът и с повечето предблокови пространства, които също се предполага, че трябва да са пешеходни, но състоянието им навява спомени повече на Припят, отколкото на европейска столица.

Уличната мрежа в квартала също е в критично състояние, като отново дори новите отсечки са компрометирани и бързо пропадат или се отварят нови дупки след първата зима. Това е една изключително неустойчива тенденция, тъй като се изсипват огромни средства в кръпки или некачествени ремонти, които скоро след това отново се превръщат в проблем, както заради интензивния автомобилен трафик в града и квартала, така и заради лошото изпълнение на настилките, което не предполага, че ремонтираната отсечка ще стои непокътната 10-15 години, а едва няколко месеца.

Софийският парадокс – колите на тротоара, хората на пътното платно

Сериозният проблем с автомобилите се превръща в реална заплаха за живота на пешеходците, които на не едно и две места са принудени да ходят по пътното платно, заради паркирали коли по тротоарите. Младост не е единственият квартал с подобен проблем, но при положение, че е един от най-обгрижваните в последните години, се предполага, че той ще става все по-мобилен, с увеличена достъпност за хората с увреждания и с все повече ред в паркирането. Тези пожелания обаче остават на заден план, а основна причина за това е политиката на Столична община да насърчава автомобилното движение вместо градския транспорт, велотранспорта и пешеходното движение. Неуредиците спъват дори развитието и увеличаване привлекателността на градския транспорт, като има спирки превзети изцяло от колите. Така автобусите са принудени да спират в средата на улицата, запушвайки цялото движение зад себе си, а пътниците трябва да търсят пролуки измежду спрелите коли, за да стигнат до тротоара. На немалко места из квартала автобусите трудно се разминават с останалите превозни средства именно заради паркирали на пътя автомобили. Тенденцията в цяла София дотолкова е наклонена в ущърб на пешеходците и в полза на колите, че ставаме свидетели на изстъпления от рода на бул. Скобелев в центъра на града, превзет изцяло от автомобилите.

image34

бул. Ген. Скобелев – пет колони автомобили: две за движение, една за паркиране и две върху тротоара и зелената площ

Хубавата новина е, че из Младост се забелязват малки примери как ситуацията може да се подобри. Там, където са поставени колчета, колите не паркират на тротоара, връщайки основното им предназначение – да са път за пешеходците, а не паркинг за колите.

Една и съща улица – Св. Киприян в Младост 2, две различни ситуации

За съжаление единственият начин да се спре автомобилното нашествие върху пешеходната инфраструктура е чрез ограничителни мерки, като познатите ни черно-бели огради. Това е една ефективна, евтина спрямо алтернативите (обособяване на паркоместа и изграждане на многоетажни паркинги) и нужна мярка, която може да бъде дори красива и естетична ако се направи конкурс за изготвянето на отделящи елементи между двата вида трафик – автомобилен и пешеходен.

image18

Този тротоар пред РУМ в Младост 2 беше превзет от автомобили преди да бъде ограден с колчета. Преди да се предприема подобно подобрение за пешеходната достъпност обаче следва да се прави цялостен анализ на нуждите на околната среда и да се потърси най-доброто решение за този компонент от градската тъкан. Автомобилите, които преди са паркирали тук, сега утежняват движението по ул. Балан и ул. Св. Киприян, а тротоарът е несъразмерно голям спрямо останалите в квартала и с неизползван потенциал.

На други места младостчани са се самоорганизирали и са наложили свои правила и ред за съжителство между автомобилите върху тротоара и правото на хората да се придвижват по него, както е долният пример от Младост 3. Когато общината абдикира от задълженията си да осигурява благоприятна градска страна, включваща и достъпна за пешеходците инфраструктура, то гражданите сами се заемат с проблема.

Грозното пате Младост

И ако инфраструктурата в квартала е в незавидно състояние, то обликът му е в още по-трагичен вид. Основният проблем, както в останалите части на града, така и тук са панелките, санирани от собствениците на парче, като резултатът е един същински тюрлюгювеч. Причината е не толкова неясното законодателство, колкото неспазването му от страна на общинските администрации, етажните собствености и самите собственици на апартаменти. Така ставаме свидетели на брутални модернистични софийски решения като следните иновации в градската среда:

Масово фасадите на блоковете са по-шарени и от чипровски килим, което е много показателно за липсата на чувството за общност сред жителите на Младост. Правителствената програма за саниране на блоковете е добра стъпка в цялостното обновяване на жилищните постройки, но в редица европейски държави собствениците на апартаменти са далеч по-активни и се включват и със собствено финансиране, за да стегнат цялата сграда. Друг тежък проблем в Младост са изключително грозните и морално остарели гаражни клетки, част от които сякаш са излезнали от филма Робокоп. Подобни намеси в градската среда са недопустими за една модерна европейска столица, пък било то и за крайни квартали.

Дори по-лошо от това да не поддържаш остарели инфраструктура и жилищен фонд е да изграждаш нови такива, които са с ниско качество или продължават тенденцията на нарушаване естетиката на градската среда. Типичен са пример са долните наскоро издигнати блокове в Младост 2, в един изключително гъсто застроен парцел, с множество нови сгради, които придават свеж и нов облик на квартала, но които бързо се заразяват с хроничните проблеми на останалата част от квартала – неспазване на законодателство и норми, недостатъчно добра поддръжка, своеволие на частните собственици, недостатъчен градски транспорт и др. А би ли могло да е иначе?

Добрите примери

За да завършим позитивно, е редно да отбележим, че има и немалко добри примери как трябва да се изгражда и поддържа една добра градска среда. Най-яркият и познат на всички пример е Бизнес парк София – една собствена и затворена екосистема, която те пренася в един добре замислен и поддържан урбанистичен оазис насред разрухата в Младост. Защо бизнес паркът като модел на изграждане и поддържане може и трябва да послужи като модел на развитие и на Младост:

  • бизнес паркът е единен проект, изграден е взимайки предвид всички инфраструктурни елементи като една интегрирана мрежа;
  • не е пестено за използването на качествени строителни материали за сгради, пътища и тротоари;
  • пешеходната достъпност до всяка една постройка е на доста високо ниво;
  • тротоарите са в изключително добро състояние въпреки интензивния пешеходен трафик;
  • пешеходните настилки са качествено положени, редовно поддържани и се използват висококачествени и издръжливи материали;
  • паркинги пред всяка сграда, но само за посетители/кратък престой;
  • 10-етажен паркинг за служителите на бизнес парка, 30 800 кв. м разгърната площ, повече от 1000 паркоместа;
  • допреди пуска на метрото имаше довеждащ транспорт до МС Младост 1 – изключително важна предпоставка служителите да ползват градски транспорт, а не личен автомобил;
  • набляга се на зелените площи – сериозна поддръжка, широкообхватна поливна система, голямо езеро, което носи прохлада през лятото, засадени са множество дървета из целия бизнес парк и т.н.;
  • изградени са множество места за отдих и събиране на хора;
  • промени по сградите от отделните наематели не се допускат без съгласието на собственика на бизнес парка;
  • не се допуска кола да паркира на пътното платно, на тротоара, още по-малко пък в зелена площ;
  • и много други.

Интересното е, че множеството изброени добри примери не се ограничават вече само до бизнес парка, но и в различни части от Младост се забелязват нови постройки, около които се изгражда качествена инфраструктура – тротоари, стълби, улици, зелени площи, паркинги, места за отдих, шахти и т.н. Почти всички споменати елементи от градската среда са дело на частни инвеститори. Затова оправданията на общината, че “толкова го можем” или че нямало качествени строители на пътища и тротоари, съвсем не са валидни. Затова ако искаме красив квартал, уредена градска среда и ред в съжителството на автомобили и хора трябва адекватно проектиране, сериозен контрол и добре обмислена насока на развитие от страна на Столична община и район Младост, но и сериозна подкрепа на жителите на шестте части на Младост, ако искаме заедно да вкараме квартала в XXI век. Не трябва да измисляме топлата вода. Достатъчно е да приложим доказано работещите решения.

Коментари

коментари