Отново дизелови автобуси за София – китайски или турски?

Със сигурност всеки от вас вече е видял новите къси оранжеви автобуси, които от няколко месеца кръстосват София. Те са част от 110-те дизелови автобуса, закупени от китайския производител Ютонг след провеждане на спорен търг, на който компанията спечели с втората най-ниска цена, въпреки факта, че нейните автобуси имаха най-високи експлоатационни разходи. С други думи – въпреки че дизеловите автобуси на Ютонг, спрямо всичките си конкуренти явили се на търга, харчат най-много гориво и замърсяват въздуха на така или иначе задушена София, Столичната община реши да предпочете по-евтиния вариант пред фактори като дългосрочни разходи, качество, ефективност и екология.

Защо китайски вместо европейски автобуси?

До този резултат се стигна защото, както почти винаги, Столичната община структурира търга така, че кандидатът даващ най-ниската цена да спечели. Това разбира се е за сметка на качеството, високите разходи за периода на експлоатация, както и дълголетието на продукта. По този начин софиянци биват обречени с години да ползват продукти със спорно качество, в този случай – да дишат техните изпарения. За тези 110 автобуса бяха платени общо 33 млн. лв.* или по 300 000 лв. за един автобус. Въпреки че сумата изглежда внушителна, реалността е, че автобусите навсякъде струват много пари, а цената на качествените европейски автобуси достига и над 500 000 лв. за единичен такъв. Съответно ако искаме да се возим в хубави, модерни, издръжливи и екологични автобуси трябва да заделим повече пари.

* всичките посочени цени са без ДДС

Нов търг – още по-ниска цена

Тъй като миналата година Столичната община избра да закупи едни от най-евтините автобуси, от общо предвидените 43 млн. лв. за обновяване на автопарка бяха спестени приблизително 8,6 млн. С тях, през ноември 2016г. градската управа обяви нов търг за закупуването на допълнителни 30 единични дизелови автобуса. Максималната цена за едно превозно средство е 286 666 лв. – още по-ниска от тази на предишния търг, който освен всичко друго, касаеше доставка на драстично по-голям брой автобуси. Тази крайно ниска цена отказа всички европейски реномирани производители на автобуси и на търга оферти подадоха само турски и китайски такива.

Ако към ниската максимално допустима цена добавим и критериите за избор на доставчик, даващи основна тежест на цената, а не на качеството, екологията и гаранцията, става ясно защо в надпреварата участие вземат само неевропейски фирми произвеждащи автобуси от по-нисък клас.

Китайци и турци в битка кой да кара софиянци

Единствената китайска компания която подаде оферта е вече известната на софиянци Ютонг (Zhengzhou Yutong Bus). Става въпрос за огромна компания, чиято цел е да навлезе по-сериозно на европейския пазар (засега с малък успех –  от големите градове техни автобус возят пътници само в Скопие и София), за което са нужни референции от продажби в европейски столици. Затова цената едва ли представлява значителен проблем за тях, особено защото поръчката е за само 30 автобуса. Ютонг в София най-вероятно ще кандидатства с модела ZK6126HGA, който вече вози пътници в София.

Първата турска компания подала документи е Карсан (Karsan Otomotiv Sanayi Ve Ticaret A.S) – специализирана в производството на маршрутки и малки автобуси, но в последните години произвеждаща и класически градски автобуси. На предишния търг за доставка на автобуси за София, Карсан даде оферта с най-ниска цена спрямо всички останали конкуренти участвали в него. В края на 2015г. компанията спечели търга за доставка на мидибуси Карсан АТАК за обслужване на довозващи линии в тесните улички на стария град на Будапеща. Карсан в София най-вероятно ще кандидатства с модела Citymood 12 Menarinibus.

Друг производител на автобуси от съседна Турция подал оферта е Отокар (Otokar Otomotiv ve Savunma Sanayi A.S.). Подобно на предишната компания, Отокар е специализиран в производството на малки автобуси. Преди години те успяха да продадат два мидибуса на словенската столица, която обаче не закупи по-големи количества от този производител. За София Отокар вероятно ще предложи своя модел Kent C:

Евобус (EvoBus GmbH) е част от немския конгломерат Мерцедес, който обаче, заради ниската цена ще кандидатства със свои базови модели произведени в Турция. Заради широката гама на предлаганите продукти от страна на „турския” Мерцедес не можем със сигурност да кажем кой е моделът, с който компанията кандидатства, но вероятните варианти са два: базовите модели Конекто (стар или нов модел), евтината серия автобуси на компанията предназначена за балканските и източноевропейските пазари.

Мерцедес Конекто – стар и нов модел

Темса (Temsa Global Sanayi Ve Ticaret A.S.) е още една марка турски автобуси. За София те вероятно ще предложат своя базов модел Temsa LF 12:

През българския вносител Исубус ООД кандидатства и турската компания Анадолу Исузу (Anadolu Isuzu). Те произвеждат евтини версии на автобуси за по-малко развити страни по лиценз на японския производител Исузу. Анадолу Исузу вероятно ще кандидатства с модела Cityport:

Сбърканата система – 60% тежест за най-ниската цена

Безспорен факт е, че след дълги години занемаряване на градския транспорт в София, той в момента е изправен пред криза с подвижния състав. Недостигат автобуси за нормалното обслужване на линиите, а голяма част от наличните са стари, ненадеждни и некомфортни. Вероятно това са причините Общината да бърза с купуването на нови автобуси за нуждите на Столичен автотранспорт, но начинът, по който това се прави не гарантира цялостно и дългосрочно решаване на проблема. Даването на тежест от само 5% за гаранцията или само 20% на техническите характеристики в търговете провеждани от Столичната община отдавна вече не гарантира, че ще получим автобуси, които след няколко години експлоатация няма да изискват все повече средства за поддръжка. С това, недостигът на превозни средства е много вероятно отново да излезе на дневен ред.

Доказателство за това е вече проведения търг за 110 нови автобуса спечелен от китайската компания Ютонг. Компанията изчисли дългосрочните разходи за експлоатация на всеки автобус на 304 000 евро, докато чешката компания Ивеко например, даде цена от само 242 000 евро. Разликата между експлоатационите разходи на двете компании е повече от 20%, а цената между двата модела автобуса е само 16%. Става ясно, че Столичната община доказано е направила обществената поръчка с условия, благоразполагащи покупката на евтини автобуси, но с доста по-високи експлоатационни разходи за гориво и консумативи, което със сигурност не може да бъде окачествено като далновидно и отговорно.

Ако при предишния проведен търг за доставка на 110 нови автобуси тежестта, която се дава на цената беше намалена от  60% (60 точки) на 40% (40 точки) щяхме да получим коренно различно класиране на участниците и победител щеше да бъде реномираният европейски производител Ивеко.

Точкуване и победител при 60% и 40% тежест на критерий “най-ниска цена”
60% тежест на критерий най-ниска цена 40% тежест на критерий най-ниска цена
Ютонг – 94,30 точки Ивеко – 92,28 точки
Карсан – 92,85 точки Ютонг – 92,11 точки
Ивеко – 89,00 точки Карсан – 89,28 точки
Темса – 88,34 точки Темса – 87,93 точки
Соларис – 87,57 точки Соларис – 87,91 точки
МАН – 82,81 точки МАН – 84,22 точки

Какво искаме – качество или количество?

За да се возим на модерни и надеждни автобуси, ще се наложи да признаем, че те струват повече пари, отколкото в момента Столичната община смята за достатъчно да даде. Отдавна вече е време да се залага на качеството, което да служи дълго време вместо все да се търси евтиното за закърпване на положението докато изтече мандата. Столичната община в миналото успешно проведе няколко търга, при които цената не играеше толкова важна роля и тогава бяха избрани модели на надеждни европейски производители. По този начин бяха закупени 126 немски автобуса на природен газ от производителя МАН и 80 тролея от чешката Шкода.

Банално, но вярно е, че не сме достатъчно богати, за да купуваме най-евтиното. Щом доскоро разтърсваната от война грузинска столица Тбилиси може да си позволи нови къси автобуси на природен газ от немския производител МАН, тогава защо София с милиардния си бюджет и достъп до европейски фондове да не може? В Тбилиси за един нов автобус заделиха по над 450 000 лв. или с 50% повече, но получиха екологични автобуси с немско качество. За тази година в София се обещава още една поръчка – този път за още 120 автобуса на природен газ. Затова е изключително важно да се осъзнае необходимостта от промяна на критериите за избор на доставчик, давайки повече тежест върху надежност, екологичност и гаранционен период, вместо отново основен критерий да бъде най-ниската цена.

Коментари

коментари

Виктор Чаушев е един от инициаторите на гражданските инициативи "Спаси метрото" и Спаси София и основател на Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“. Той напуска Спаси София в началото на 2018г., като екипът ни му пожелава успехи в новите начинания. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „География“, където изработва проучване за трасе на третия метродиаметър, с оглед максималната му комплексна ефективност. От 2011 г. е активен участник в Постоянната комисия по транспорт и туризъм към СОС, а от 2015 г. е експерт към нея. Автор е на редица разработки за оптимизиране на обществения транспорт и на разписанието за проекта за нощен транспорт на Спаси София.