Да не се харесва 1300 години България е мода

Любомир Пейчев, (34) от София, учил в 35 то СЕУ Добри Войников, следва право в Германия и Англия, както и архитектура в Германия и Холандия. Прави дипломния си проект в ТУ Берлин при проф. Фиорети на тема за София, а именно: Институт за изследване на българската история 1944 – 1989, на площад Александър I Батенберг.

Любомир Пейчев, (34) от София, учил в 35 то СЕУ Добри Войников, следва право в Германия и Англия, както и архитектура в Германия и Холандия. Прави дипломния си проект в ТУ Берлин при проф. Фиорети на тема за София, а именно: Институт за изследване на българската история 1944 – 1989, на площад Александър I Батенберг.

Каква е причината хората да не харесват 1300 години България и защо не им харесва – защото им напомня за комунизма и за неговия репресивен режим или просто защото самият монумент е грозен?

Според мен, като че ли е мода този паметник да не се харесва. Аз също не съм го харесвал, и сега е интересно да се замисля защо. Може би хората го свързват не толкова с комунизма, колкото с упадъка на самия паметник. В занемареността, счупените плочи, както и безбройните спринцовки захвърлени в приземната му част сякаш в него хората виждаха упадъка на цялата държава и нейното общество.

Да добавим и общия скептицизъм към експресивни архитектурни форми, този паметник незаслужено стана жертва на времето, в което живеем. А също така е интересно, че този паметник не е пряко свързан с комунистическата пропаганда, а напротив с юбилей от създаването на българската държава. Интересно е, че същевременно НДК се приема от обществото и функционира.

2784Паметникът 1300 години България преди да бъде оставен на самотек.
Ичточник: lostbulgaria.com

Може би има нещо общо с войнишкия паметник, който някога е бил на негово място?

За войнишкия паметник разбрах преди една година от интернет. Като цяло смятам, че е много хубаво, че някой се е сетил да почита паметта на онези, дали живота си за страната.

А той може ли да съжителства с пространството около НДК – такъв, какъвто е представен в идейния проект на инициативата, стояща зад него?

Не съм много запознат с това, къде точно този паметник е стоял и дали е бил точно там, където е сега паметника 1300 години България. Според мен тук има два фактора, които са изключително важни в такава ситуация.

Единият е политически, другият – градоустройствен и архитектурен. И при двата си задавам въпроса, какво искаме да кажем като заменим един паметник с друг? Заменихме паметника на Ленин с (неканоничен) паметник на света София. Но там политическата и архитектурна ситуация бяха много по-различни. От политическа гледна точка, да замениш паметник на диктатор, с паметник-символ на града е позитивна промяна и доста разбираемо. Както и от градоустройствен план, там имаше големи промени, премахване на площад, за да се прокара нов път и т.н. При това положение, смяната на паметника е логична.

Но тук положението е съвсем различно. Искаме да махнем паметник с име 1300 години България, защото на негово място или в близост е имало преди него друг. Според мен от политическа гледна точка, това не е логично.

От архитектурна гледна точка за мен мястото и неговия дух са от изключително значение за всичко което правим или променяме. Защо войнишкия паметник е бил построен на това място? Не защото това е била градинката на НДК, ами защото там са били казармите едно време. Там са били войниците, и там най-добре се пази паметта на падналите им другари.

Само в този контекст такъв паметник има смисъл на това място. То обаче през края на 70 и началото на 80те години бива променено изцяло. Казармите се събарят, паметникът се премахва. Строи се НДК, като културен център на града, и около него се оформя градината. А в нея се строи паметник 1300 години България. Това е един ансамбъл говорещ един и същ език и по този начин той изглежда логичен, цялостен и завършен. Това е архитектурата от това време и според мен човек трябва да я цени като такава. И ако се махне паметника от този ансамбъл, ансамбълът ще се наруши. Ще се наруши още повече, ако сложим един друг паметник, който не говори същия език.

4114Ясно си личи композицията на градинката пред НДК и синхронът, който 1300 години България има в нея.
Източник: lostbulgaria.com

Причината според теб да се възстановява архитектурна ли е или е чисто политически акт?

Трябва да е политическа.

Т.е. този проект не представлява опит да се реставрира пространството?

Говори се за реставрация, когато нещото, което трябва да се реставрира още съществува. Според тази логика в момента единствено може да се реставрира паметника 1300 години България. Що се отнася до войнишките плочи, не знам до колко те още съществуват. Ако да, то ще е великолепно, ако те също се реставрират и се помисли къде в днешно време те биха стояли адекватно.

Но ако се сложат на мястото на сегашния паметник, то това няма да може да реставрира пространството наоколо и ще стои чуждо. Много по-хубаво би било ако се помисли за ново място, което говори със символиката на тези плочи много по-силно, като например парк Военна академия, или в някой парк или на площад, който има връзка със загиналите войници.

Но според мен в този случай няма смисъл да се заменя, ами да се добавя!

И да се върнем на въпроса дали е реставрация. Войнишкият паметник не може да бъде реставриран, защото той просто вече не съществува като такъв. Що се отнася до идейния проект, който видяхме в Интернет преди време, това е странна въстановка, един свободен преразказ, интерпетация, която от архитектурно-естетична гледна точка е изключително неуместна и слаба.

i378653Съмнителна естетика, бутафорна концепция и несвойствено поместване в съществуващата среда.
Източник: news7.bg

Защо тези плочи трябва да са в стъкло, и защо трябва да се правят тези хисторизиращи арки от някакъв бял материал? За съжаление тези набързо направени, неуместни за времето си и лично аз бих казал – доста кичозни проекти, за реставрация са изключително опасни. И за още по-голямо съжаление те са доста актуални в България. Намираме ги по археологични находки, които изведнъж трябва да се превърнат в туристически атракции. Но за кого? Според мен не е уместно да се борави по такъв лек начин с толкова важна тема, като паметта. За мен би било подигравка с падналите войници, ако трябва да ги възхваляваме по такъв евтин начин.

Какво са паметниците за теб и каква е тяхната основна функция – да са фокус на заобикалящата ги градска среда, да са пропаганда, въплъщение на историята или и по малко от трите?

Зависи от мястото, събитието и контекста, в който са направени. Те могат да са абсолютно всичко – разбира се, паметници винаги са били използвани и се използват за пропаганда. Може дори да се каже много субективно, че има добри и лоши паметници, но човек винаги трябва да гледа конкретно на нещата.

За 1300 години България, много хора гледат на него като артефакт от комунизма, но никой всъщност не се сеща, че той е един от малкото паметници, строени в този период, който не е натоварен идеологически: той просто ознаменува 13-вековното съществуване на държавата ни, почита историята на нашето съществуване, не възхвалява някоя личност, която е трябвало да бъде тачена по партийна линия или някой привиден благодетел на България, не е и мазволей.

Повечето паметници от периода на комунизма са директна, нескрита пропаганда – те са имали за цел да сплашват хората, увековечавайки славата на Партията. Идеята им е била да кажат: “Тя, Партията, ви гледа и внимавайте какво правите, защото иначе ще стане лошо.”. Не можем да сравняваме паметникът на Ленин с 1300 години България – той ознаменува събитие, което е вярно и важно, независимо по времето на коя власт се е случило.

Ако този юбилей се беше случил сега, се съмнявам, че щеше да се направи нещо толкова широкомащабно, колкото комплексът НДК, за да се почете. Или ако се направи, резултатът щеше да е с тънък и лесно чупещ се шлифован черен камък, с естетиката на надгробна плоча, като на паметника на Георги Марков и много други подобни.

Каза, че паметниците от комунизма са се ползвали за сплашване или пропаганда. Има един паметник в София, който може би е и двете – паметникът на Съветската армия. Той има ли място в София, с цялата историческа неточност около него? Можем ли да “преглътнем” толкова централно място да е заето от паметник на армия, окупирала България, в името на правителство, инсталирало една престъпна диктатура?

Ще е хубаво хората да знаят, че това е паметник на армия на държава, която ни е окупирала и е диктувала пряко историята ни от 1944 година досега. Ако това хората го знаят, ще е хубаво той да се види. Но ако се махне, както се махна Мавзолея, не виждам каква ще е ползата за историята и за нас – какво ще научим. Това за мен означава, че искаме да скъсаме с нея, защото ни е неудобна.

И аз не знам дали той трябва да е най-високият паметник в целия град, и да е в центъра на града. Но смятам, че всеки българин трябва да знае какво точно означава този паметник. Ако го бяхме махнали, нямаше да можем да се насладим на великолепните графити направени през последните години по него. И ако всички хора знаеха какво той в действителност означава, нямаше да ходят да го чистят. Това също говори много за времето и за това как ние се отнасяме с историята си.

 

1393149221Конфликтът между историческата неточност и политическото настояще превръща Съветската армия в жертва на една артистична форма на политически протест.
Източник: БГнес

Затова смятам, че е от фундаментално значение българите първо да си научат историята преди да спорят какви паметници да махаме или строим и за кого да ги правим или рушим. Обществото ни е разединено и по много въпроси няма консенсус и няма откъде той да бъде постигнат без хората да бъдат информирани за миналото си. Това, от което имаме нужда, е един Институт или просто безпристрастна академична инициатива, която да събере, осмисли и представи обективна картина на България от периода на комунизма; която да ни покаже какво точно се е случвало, какви са престъпленията и какви приносите на тоталитарния режим, за да можем да осмисляме правилно символите, оставени след него.

Това беше и тезата на моята дипломна работа. Много по-важно да се създава среда за разкриване на историята, отколкото да се правят мемориали, които да са сляпо почитани без да се знае защо. От това обществото няма никаква нужда. Защото каквото и да се строи или руши, докато няма яснота по отношение на близката ни история, винаги ще се намерят онези, които да кажат: “Не, това не беше така!“.

Потресаващо е, че в училищата още не се учи историята ни от края на Втората световна война насам. Това е все едно в Германия да учат до 1933 г. и дотам. Трябва да се разбере, че показвайки историята ще направиш много повече. Берлин е може би градът с най-много мемориали. И всеки е различен със своята концепции. Но всички те са съпроводени с неоспорима и достъпна информация. Това е, което липсва на България: липсата на сигурна информация и заместването й с патос.

rL2OIp_webМемориал на изгорените от нацистите книги на Бебелплац в Берлин.
Представлява подземна бяла стая с празни лавици.

Източник: theholocaustexplained.org

Един от аргументите да се запази паметникът на Съветската армия там, където е, е че повечето хора не виждат в него паметник на окупационна армия, а виждат паметник, почитащ жертвите на Втората световна война.

Да, това е така, защото хората не знаят, че тя е окупационна армия. Това е проблемът – те не знаят, че сме били окупирани от СССР. Те се занимават с 1300 години България, защото в него виждат упадъка на държавата.

Ако се вземе политическото решение паметникът да бъде изпратен в музея, облечен с обективен контекст, как би трябвало да почетем жертвите на Втората световна война без него – как изглежда един подобен паметник?

Бихме ги почели най-добре, като хората почнат да учат историята си. А за това трябва адекватна и коректна информация и достъп до нея, а не паметници, които най-вероятно ще са от същия този тъничък черен лъскав гранит, като от цокъла на паметника на Г. Марков. От такива нямаме нужда, все пак трябва да си помислим, че те ще останат и бъдещите поколение ще ни съдят по това, какво сме им оставили.

Снимка: личен архив на Любомир Пейчев

Коментари

коментари

Гергин Борисов е един от инициаторите на гражданските инициативи Спаси метрото и Спаси София, както и техен администратор. Завършил е информационни технологии в УниБИТ - София и се занимава с проблемите на градската среда от 2001 г. Активен защитник на идеята метрото да е не просто форма на градски транспорт, но и инструмент в развитието на града.