Информираният избор е задължителен

В неделя пред нас на масата ще лежат двадесет и една кандидатури, от които трябва да изберем само една. Замислете се – във вашата фирма, във вашия цех, фабрика, офис, що за кандидати избирате: онези, които харесват вашия футболен отбор, или онези, които имат с какво да са полезни? Замислете се и направете своя избор. А той е задължителен. Не знаем какво повече да кажем по тази тема, освен гласувайте за онзи кандидат, на когото вярвате. Защото това е най-важното задължение на един избирател: да даде гласа си и после да търси отговорност. За всичко сторено… и неизпълнено.

complilation-2

Предизборната кампания приключва днес. В продължение на един месец двадесет и един кандидата за кметския стол имаха възможността да ни убеждават, че те са правилните хора, които да наемем да управляват нашия град. Звучи ли ви познато? Да, защото прилича на интервю за работа.

Който някога е ходил на интервюта знае, че добрите HR специалисти влизат в интервюто с ясна представа какъв кандидат търсят и имат изяснени критерии с минимални способности и качества, които да послужат за окончателния избор. Та, как щеше да изглежда предизборната кампания за кмет на София, ако вместо HR гражданите на столицата бяха от едната страна на масата, а всеки от кандидатите – от другата?

Абе, къде е кампанията?

Тази кампания, комбинирана с референдума, беше умишлено вяла: всички мероприятия свързани с кметските кандидатури бяха бързо заметени под килима. Да, има билорди и тук-там някоя PR акция с леща от Европомощите или вълнени чорапи, но като цяло реален дебат нямаше. Дори и София – столица и най-голям град, не беше заслужила обективен и цялостен дебат, в който да участват гражданите, в който да няма зони на комфорт за кандидатите и “безопасна дистанция” между тях и хората, които искат да управляват.

Защо го правите това оценяване?

Краткият отговор на този въпрос е: “Защото трябва”. Защото в България битува опасното поверие, че програмите са празни обещания, необвързващи кандидатите и неспазването им е неизбежност. Проблемът е, че това схващане е пуснало корени както при политиците, така и при електората.

Затова оценяването имаше за цел да покаже какво точно обещават мераклиите за власт и после да им се напомня: редовно, настоятелно, неизменно. Докато се научат да поемат отговорност и да изпълняват програмите си… или поне се научат да не обещават неща, които не искат или не знаят как да изпълнят.

Оценяването имаше за цел и да научи хората да четат програмите и да формират мнението си на база тяхното съдържание. И най-вече: след като са ги прочели, да започнат да търсят отговорност.

Да започваме тогава: какви са ни изводите от оценяването и какво очакваме от кандидатите през следващия мандат, ако влязат във властта и ако останат извън нея, но решат да останат активни?

Мултикритерийна таблица Общ оценителен протокол

Тези без програми

Тези, които не си направиха труда даже да си публикуват програмите, не заслужават да ги коментираме. Не забравяйте, че формираме оценките си и мненията си само на база публикувани официални програмни документи. Какво са казали в медиите не е фактор, защото, както ни каза зам.-кметът по транспорт Любомир Христов:

не слушайте какво казвам в медиите, а какво е публикувано в [капиталовата] програма.

Достъпността на програмите е може би най-добрият показател за отношението към информирания избор. Изключвайки г-н Нотев (АТАКА) и г-н Димитров (ДПС), които бяха практически невидими тази кампания, г-жица Трендафилова (НФСБ) поне си е сложила снимката в сайта на партията. Съдейки от сайтовете на АТАКА и ДПС, може спокойно да заключиш, че изборите са пожелание: на http://ataka.bg няма даже секция Местни избори 2015, затова пък има трибагреници на килограм.

На практика неоткриваема беше и програмата на БСП, поместена тихомълком 10 дена преди изборите в неиндексиран уеб сайт на столичната районна организация на Столетницата, споделена единствено на Фейсбук страницата им. Но дори и това не е достатъчно – програмата е публикувана като обикновена новина и към днешната дата се намира страници назад в секцията “Актуално”. Това беше причината на косъм Проф. Михаил Мирчев да бъде дисквалифициран, както колегата му от АТАКА, и да получи една точка за участието.

А тези с програми – по-добре ли са?

Не. Забелязахте ли, че не показахме оценки по предварително уточнената формула? Причината за това е, че тръгнахме да я мислим твърде оптимистично спрямо качеството и бяхме заложили 2,00 за всички, които са под 50% съвпадение. Накрая се оказа, че най-високата получена оценка е 2,64. Когато осъзнахме как това би се възприело от хората (и от партиите), решихме да използваме оценителната таксономия на Бенджамин Блум, която се прилага в българските училища. Според нея пък най-високата оценка стана 3,76. И заради това се спряхме на процентите.

Чиста работа, но дали ще са в проценти, със звездички, с оценки по Блум или по обявената формула, ниските резултати са си ниски резултати. И това няма как да го игнорираме: нито един кандидат не представи на публиката подробен и изчерпателен опис на проблемите на София в областта на транспорта и градската среда. Повечето се задоволиха с повърхностни обещания, откровено цитиране (без посочване на източници), копиране, преписване и повтаряне на обещания от предходни кампании, които не са случили последните четири години.

След като публикувахме критериите си, те се появиха (на места леко редактирани) в програмите на Георги Кадиев и Проф. Михаил Мирчев. А след като публикувахме оценката за г-жица Календерска, в програмата на Ангел Джамбазки се появи оценен положително от нас фокус от нейната програма.

Най-сериозно “преписване” отчетохме в програмата на БСП, където цели пасажи от наши разработки са взимани и напасвани в списъка с обещания. Мяркат се също и критерии от оценителната таблица. Разбира се, приветстваме “усвояването на външни идеи”, особено когато касаят бъдещето на градския транспорт в София, но сме сериозно резервирани относно способността на екип усвоил толкова много за толкова малко време да има способността да приведе заложеното в ход. Както казахме и в резюмето на програмата на Проф. Мирчев: ще следим.

Метро

Почти никой не коментира метрото и неговото развитие. Ако е включено изобщо, е спомената М3 и нейното строителство, сякаш договорите не са подписани вече. Само Вили Лилков споменава изграждането на втората връзка на депо Обеля с метромрежата и разделянето на М2 на две отделни линии с трансфер в недостроената МС Модерно предградие. Градската железница е понятие, което се обърква от няколко кандидата с мъртвородената идея за възстановяване на околовръстната жп линия и превръщането й някак в ефективен компонент от градския транспорт.

Нашето предложение за градска железница взима предвид агломерацията на София.

Трамваи, тролеи, автобуси

Обезпокоително беше отсъствието на каквито и да е акценти върху отделните видове транспорт: само отделни кандидати са се заели с конкретни идеи за развитието на метрото, трамвайния и тролейбусен транспорт, транспортната инфраструктура бе на практика отсъстваща от повечето текстове, а депата очевидно са непозната територия.

Нито един от кандидатите не адресира крещящата нужда от ремонт на всички депа, гаражи и стоянки на градския транспорт, от преоборудването им, от нуждата персоналът на депата да премине курс за повишаване на квалификацията. Единствено Йорданка Фандъкова е заложила създаването на “депо за ремонт на метро влакове и трамвайни мотриси”, заради което си спечели една точка. Нищо че слушаме за това депо от поне два мандата.

Велосипеди и пешеходци

Ако вярваме на кандидатите, след 4 години ще имаме стотици километри велоалеи, велогардероби, система за общински велосипеди, но в програмите не фигурира темата за безопасността. Повечето говорят за велотрасета, но никой не прави разлика между велоалея и велоленти, а единствено Вили Лилков е обявил в програмата си, че ще разработва Генерална схема за велосипедния транспорт като част от единния план за движението в София.

Има надежда и в програмата на ДЕОС, които акцентират върху велосипедния транспорт, но отново – без да се обръща достатъчно внимание на нормативното им регулиране.

Паркирането

Паркирането беше засегнато от всички. Очаквано, Градът на автомобилите очаква да му се каже как след четири години всички ще могат да паркират свободно. Вили Лилков например обяснява, че парите от паркинг зоните ще влага в строителство на гаражи, вместо да ги инвестира в градския транспорт, имащ нужда от всяка възможна дотация, за да се съвземе след години безхаберие. Всички заявяват, че ще строят паркинги в кварталите, повечето обявяват, че ще строят и буферни паркинги, но никой не е заложил най-важното решение за подпомагане на трафика: премахване на паркинг местата по основните булеварди.

Появиха се и несвойствени идеи, като тази на Вили Лилков винетният стикер за паркиране в Центъра да се поевтини до прозводствената му себестойност. Макар тази мярка да е добре дошла за вече съществуващите коли, тя може и да има негативния ефект да привлече повече коли в Центъра, което не е желаният резултат.

Транспортна система

Транспортната система на София е жертва на градоуправниците. Последните години доктрината за това как се формира маршрутната схема е посветена на свиването на покритието в един комплекс с пускането на метрото през него. И после се чудим защо метрото увеличава пътникопотоците си, но за сметка на наземния транспорт, вместо за сметка на автомобилите.

Затова и критериите, които поставихме тук, се отнасяха до умишлено бавената електронна система, некадърно формулираното ценообразуване и т.н. Почти всички кандидати твърдят, че ще работят за неговото въвеждане, но малко от тях следват логическата развръзка от неговото въвеждане и говорят за диверсификация на тарифирането. Само заедно тези мерки ще направят транспорта привлекателен. Защото няма да санкционира, а поощрява прекачването.

А ако се комбинира и с въвеждането на спешен пакет от БУС ленти, градският транспорт рязко може да повиши ефективността си. За съжаление повечето кандидати игнорират напълно БУС лентите като инструмент за подобряване на транспорта, или ако ги споменават, някак си забравят да споменат, че ще въвеждат нови. Повечето от тях обясняват, че ще ги отделят с разделители: похвална мярка, но ако се ограничава само върху трите съществуващи БУС ленти, ефектът от нея ще е нищожен. Интригуващо беше да видим и колко много кандидати подкрепят и нощния транспорт. Макар да нямат конкретна концепция за него, някои казват, че ще го проучват, други – че ще го въведат.

По отношение на липсващите пробиви в София, само програмата на ГЕРБ  и БСП включват такава конкретика. Фандъкова е подновила обещанието за бул. Копенхаген, но нито дума за бул. Тодор Кабелшков, Данаил Николаев, Пенчо Славейков, Д-р Петър Дертлиев, връзките на Северна скоростна тангента с основните булеварди на Северна София. За сметка на това всички обещават щедро ремонти на тротоари и улично осветление.

Нормативна уредба

По отношение на качеството на услугите, предоставяни от градския транспорт, изглежда никой от кандидатите не се е замислял, че е необходим нормативен документ, който да описва всички аспекти на качественото обслужване: от честота на движение, до униформи, брандова идентичност; или от правилник, който да регулира как Столична община ще прилага националното законодателство, регламентиращо БУС ленти, трамвайни трасета, пътна маркировка и т.н.

Наложителността за нормативна уредба, касаеща множество проблеми, и липсата на такива ангажименти в програмите говори или за неподготвеност, или за нежелание да се влиза в конкретика, която да позволи настояване за конкретни действия, невъзможни за “отлагане” с довода: “Трябва да проучим какви нормативни уредби трябва да се разработят…”

Администрация

По отношение на администрирането на Столичната община обещанията за електронна община са на мода. Единствено ДЕОС развиват една по-интересна теория, като добавят идеята за Интернет на нещата. ДЕОС имат общо 7 ангажимента, касаещи администрацията, също колкото и Георги Кадиев.

Двама кандидата обещават учредяване на експертен съвет със смесено участие от НПО сектора и граждани по въпросите на градския транспорт, който цели да прокарва предложения за подобряване на услугата. Ще е интересно да видим подобен в действие.

Заключение

Пак ще го кажем: по оригиналната система за оценяване, която постулирахме ВСИЧКИ кандидати са скъсани. 44% звучи като завиден успех, но всъщност не е. Програмите имат нужда от конкретика. От професионализъм и от разбиране, че те не са прищявка, а сериозен документ – договор и CV, с което ние, избирателите и работодателите, приемаме да наемем кандидатите да работят за нас.

Имат нужда от сериозно преформатиране и да вземат предвид, че освен от обикновения избирател, те се четат и от анализатори, които имат нелеката задача да систематизират информацията в тях. Липсата на установен стандарт за това как трябва да се пишат предизборните програми е показателна за пренебрежителното отношение, което партиите имат към информирания избор.

В неделя пред нас на масата ще лежат двадесет и една кандидатури, от които трябва да изберем само една. Замислете се – във вашата фирма, във вашия цех, фабрика, офис, що за кандидати избирате: онези, които харесват вашия футболен отбор, или онези, които имат с какво да са полезни? Замислете се и направете своя избор. А той е задължителен. Не знаем какво повече да кажем по тази тема освен – гласувайте за онзи кандидат, на когото вярвате. Защото това е най-важното задължение на един избирател: да даде гласа си и после да търси отговорност. За всичко сторено… и неизпълнено.

Коментари

коментари

Гергин Борисов е един от инициаторите на гражданските инициативи Спаси метрото и Спаси София, както и техен администратор. Завършил е информационни технологии в УниБИТ - София и се занимава с проблемите на градската среда от 2001 г. Активен защитник на идеята метрото да е не просто форма на градски транспорт, но и инструмент в развитието на града.