Античка Сердика – до ключ

Отговорете ни, г-н Рашидов! Хубаво, замразихте обекта: това ще върне ли бутафорията обратно в палетите, ще от-излее ли бетона, ще върне ли камъните от улиците в реда, в който са били извадени и ще възстанови ли вече пропиляните милиони? Или ще послушате експертите, ще кимате културтрегерно и с изрепетирано за пред медиите съжаление ще кажете: “Е, вече няма пари”? Аман!

Големците на Античка Сердика сигурно гледат озадачени от вечните си поселения в Хадес как сръчните строители на Античен културно-комуникационен комплекс “Сердика” са решили да възстановят някогашните им имоти “до ключ”.

Атмосферата около реставрацията на останките (използваме този термин условно) от римския период на Сердика до преди броени часове бе на трескав труд преди финалната отсечка. Преди Вежди Рашидов изненадващо да реши да замрази проекта два дни преди крайния обявен срок, работата кипеше, редяха се зидове от вносни червени керамични тухли и речни камъни, сръчно стоварени на строителната площадка, чрез изпитана технология тип “мятане”: директно върху останките на една базилика. Е, какво пък – що базилики разкопахме последните години, та да пазим и тая ли?

Този проект е твърде закъснял: три години останките бяха оставени нетретирани, неконсервирани и безпризорни, докато тромавата ни съдебна система се задвижи. В това време единствено Столична община се нае да ги защити, като ги опакова в найлонови кожуси и неколкократно за своя сметка изпомпваше събиращата се сред тях вода. Докато цяла плеяда министри на културата, общо четирима в пет правителства, седяха спокойно на няколко преки от рушащата се памет на София и не предприемаха нищо. Защото спазвали процедурата и чакали съда.

Проект ли бе да го опишеш?

Сагата със Сердика започна, когато през 2008 г. стартира строителството на М2. Тогава плановете за едноименната метростанция бяха тя да се построи по открит способ с триетажен паркинг върху и до нея. Но само дни след първата копка, от пръстта започнаха да изникват зидовете на Сердика. Метрополитен и Общината тогава бързо взеха правилното решение и промениха проекта за станцията, така че да се запазят находките. Пожертвана беше една малка площ, в която се перфорираха вертикални шахти. Това решение коства на Метрополитен забавяне на строителството, но беше приветствано от софиянци, институциите и контролните органи на ОП “Транспорт” като правилно.

Но правилните решения свършват в момента, в който проектът преминава под управлението на Министерство на културата. Появилият се набързо скалъпен проект за пространството изиска да се възстанови уличното движение преди да са приключили всички проучвания, а археологията да се похлупи под несвойствено масивен и нисък таван, крепящ се върху чудовищно грозни и дебели бетонни буци. Още не е ясно как тези чутовни колони ще се впишат в проекта за реставрацията, защото – познахте, никой не го е виждал. Т.е. виждали сме това:

metrost-8_proekt-3

и това:

metrost-8_proekt-4

Източник: София за нас

и сме виждали, разбира се, всичките итерации на куполните конструкции. Но извън този постен илюстративен материал – нищо. Нито концепция, нито задание, нито конкурс. Йок!

Получихме любимата на “съвременната архитектурна” мисъл паралелепипедно-бетонна реалност. Без да се обсъжда, директно започна да се копае. Всъщност по инициатива на арх. Диков беше направена дискусия за изменението на проекта за… купола… преди няколко седмици.

Най-близко до извинение достига разработилият проекта, арх. Славей Гълъбов в публикацията си във в-к Култура от 2011г., която по-скоро прилича на озлобен спор с инакомислещ колега, отколкото на защита на проекта. Рефренът е до болка познат: ама има инвестиционно намерение, има ПУП, има ОУП, аз не виноват, аз само чертах.

А сливи ли имахте в устата да кажете, че инвестиционното намерение очевидно иска от вас да съсипете пространството, арх. Гълъбов? Не се ли сетихте да кажете на “инвеститора”, че иска да излее парите НИ в бездънна яма; че трябва ясно и одобрено от обществото задание; че трябва да се премисли сериозно? Е, арх. Гълъбов, поне сочни ли бяха? За сливите питаме.

Това ни довежда до въпросът #КОЙ е виновен, ако “аз не виноват” е изповедта на архитекта? И до още няколко други въпросчета:

  • Кой е писал заданието?
  • Къде е заданието?
  • Има ли задание изобщо?
  • Защо заданието не е било обсъждано в СОС, при положение че е проект за намеса в самото сърце на града?
  • Казано ли е на архитекта какво се очаква от проекта?
  • Взета ли е предвид проучената вече археология, преди да се започне с отливането на шлиц стените?
  • Взето ли е предвид развитието на града, при одобряването на идейния проект?
  • Къде е идейният проект?
  • Защо идейният проект не беше представен?
  • Защо идейният проект не беше обсъден?
  • Защо обществото беше поставено пред свършен факт?
  • Защо не са проведени никакви дискусии с експерти?
  • Защо не са проведени дискусии с неправителствения сектор?
  • Защо не са проведени обществени обсъждания?
  • Защо проектът бе представен след като започна неговата реализация?
  • Кой избра архитектите, които разработиха проекта?
  • На какъв принцип бяха избрани?
  • Защо не беше организиран конкурс?
  • С какъв акъл се взимат такива решения?
  • Кои са хората сътворили тази каша от “творчество” за сметка на останки от преди 2000 г.?
  • Кой ще поеме отговорността сега?
  • Защо обсъждането с експерти за пореден път ще е пред свършен факт, след като парите са похар… извинете – усвоени?
  • Защо се замразява проектът сега, два дни преди да изтече поредният удължен срок за реализация?
  • Защо г-н Рашидов не реагира на критиката по-рано?
  • Как не ги е срам от Министерство на културата?

Тези въпроси в България винаги се задават ден-два-три преди рязането на лентата, когато отговорните институции със зачервен нос и подхълцване се бутат с лакти пред фотографите и се преструват, че не чуват критиката, лепнали усмивките на невинни по подразбиране. Безсрамие е може би думата, която търсим. Или безочие – изберете сами.

А примери има…

Не, не – слезте от коментарната секция. Примерите не са от “прогнилия Запад”. Не са и на стойност милиарди евро и не включват разчистването на цели квартали жилищни сгради, за да се изгради археологичен парк. Хората нямат какво да ядат, ние говорим за хубави примери – знаем, знаем…

Примерите са от България, от градове, пощадени (засега) от бутафорната стилистика на Божидар Димитров и такива, които с право го изгониха от обсъжданията си. Градове, които поне се стараят да правят нещата, така че да не те втресе, като ги видиш.

Пловдив

Пловдив е Столица на културата – заслужено. Защото Пловдив е град с амбиции, що се касае до съхранението на археологията. Първото ми впечатление от Пловдив беше в далечната 2006 г. от пл. Римски стадион, който тогава изглеждаше така:

717-3

Източник: Инспиро

Една неугледна дупка, обримчена от грозни бетонни корнизи, прорасла и изоставена, миришеща на урина, със занемарени и надраскани с маркери мраморни плочи, скрити под наблюдателна тераса с поникнал купол на кафене, отдавна забравило, че трябва да е туристически hot spot.

Няколко години не бях ходил в Пловдив, но когато се завърнах и минах през площада, заварих това:

D_7ef3f9065b7fe5f27fe21c5765d86667

Източник: Национален конкурс „Сграда на годината“

Драстична промяна. Археология, експонирана в рамките на площада, без да прилича на отворена рана. Грозният бетон – заместен от прозрачен парапет, плавни преходи между пешеходната равнина и руините с напластяване на пръст и озеленяване; а стълбището, което води до новооткритата археология не е от бетон, а е леко и пак – прозрачно: позволява ти да видиш какво има под него, арх. Гълъбов. Води те в един свят, в който сякаш само са внесени стъклата на вратите и витрините на магазините за тематични сувенири, арх. Гълъбов. Пространство, ограничено от реставриран с естествени материали фронт на крепостната стена, вместо гол впръскан бетон върху шлиц ядрата, арх. Гълъбов.

А вътре в стадиона, вместо да се вдига кирпич до нивото на площада, е изпълнена художествена репрезентация на това какво е било преди, като мраморните стъпала само в малки участъци продължават с новоизрязани блокове до терена. А където липсват парчета е излят полиран бетон, за да се види ясно кое е старото и кое само пресъздава формата, без да претендира, че е “античко”. Надявам се разбирате какво се опитвам да обясня, арх. Гълъбов и зам.-кмет Чобанов. Това прави римския стадион в Пловдив адекватен експонат, а бутафорията пред ЦУМ – декор от “Зина – принцесата-войн”.

Настилката на пешеходните пространства около останките е качествено подредена, стилна, с вградено осветление, с единен преход в околните настилки, с един неангажиращ и модерен растер, а не безидейния болнавожълт клинкер, който се пльока навсякъде в София, арх. Гълъбов.

А на повърхността – на терасата между стадиона, реставрираните секции от крепостната стена и акведукта, има положен макет, който ти позволява да си представиш всичко и да цъкаш с език изумен, че върху този ценен паметник с времето са се появили нови паметници, също толкова ценни и също толкова добре пазени. Далече от площада пък, до стълбите на Каменица, в безупречно подредения паваж на пловдивското стъргало, можеш да видиш това:

1651ba5d085bb336af8c651bf0bc9869

Източник: БНР

Тези окантени с бяло карета са колоните, маркиращи края на стадиона. Дискретно, загатващо и внушително с мащабите си, защото всички, които застанат до тях мигом поглеждат обратно към площада и ахват, възхитени от размерите на древния спортен комплекс. И без да гледат съвременни зидарии, се справят успешно с “възприемането на автентичния римски културен хоризонт”.

Не е толкова трудно. Този проект няма тераси на общо четири различни нива. Няма плочник с римски орнаменти, оставен стерилен и пуст между мастодонтни сгради. Няма куполи и стотици квадратни метри за търговски площи. Няма и прелюбените от софийските строители най-различни сцени за изкуство на открито, които се появяват спорадично навсякъде из града, с идея или без, стига да ги има, и вече са толкова задължителен компонент на всякакво строителство, че няма да се учудя ако се появи и обществена тоалетна, комбинирана със сцена за арт пЕрформънЗи.

Хисаря

През месец май тази година в Хисаря отвориха за посетители императорските терми. Да, преди да ми го кажете – зная, че са надстроявани. Зная, че и тук са използвани тухли, много сходни с тези на Сердика, но ще обясня защо давам това като пример. Защото зам.-кмета по културата Тодор Чобанов заяви, че:

Сегашните реставрационни дейности след няколко години ще са трудно отличими от оригиналите.

Не това е целта, г-н Чобанов. Не е въпросът да излъжем туристите, че виждат нещо старо, пък то да си има партиден номер от турска фабрика за кирпич. Целта е надграждането да съхранява целостта на истинския стар градеж. Затова са дошли хората да го гледат: за да се докоснат до старото, не до имитация, или трансплантирани строени вчера зидове върху старини с вековна история. Този подход е причината това:

Rome_ruins

Източник: Уикипедия

да е магнит за стотици милиони туристи, а това:

Old_Basilica_in_Pliska_2

Източник: Уикипедия

да прилича на недовършен строеж на аквапарк.

И това е причината в Хисаря да се надграждат с един-два реда тухли най-горното чело на зида или компрометирани негови части, които без надграждане могат да поддадат и да се сринат:

12087870_10204620926994248_2936679207375561087_o

Едно е да се надгражда с няколко тухли, за да се предпази истинския зид от времето, или да се изгради една арка, за да се маркира архитектурното оформление, а друго е да се градят зидове с толкова доминиращ обем и с такава височина:

12107115_10206483582146163_9193292796745277924_n

Сериозно, колко високо е това чудо?

Унизително е, че трябва да пишем това. Унизително е да четем статии като тази на Манол Глишев и да се чудим защо после някой би защитавал очевидната бутафория. Защо изобщо някой би тръгнал да я строи? Толкова ли няма усещане за собствената си национална памет? За достойнство и уважение към онези, които са живяли тук преди векове, и онези, които тепърва ще се раждат?

От “Спаси София” вече се чувстваме банални, задавайки един и същи въпрос за цяла върволица ключови пространства в София – защо първо се строи, после се мисли? И защо реакцията на “примирение” пред волята на гражданството е винаги вяла или пародийна? И задължително – трагикомично закъсняла. Докога ще я караме така? Докато останем без капка историческа памет, изцяло изместена от бутафорията ли?

Отговорете ни, г-н Рашидов! Хубаво, замразихте обекта: това ще върне ли бутафорията обратно в палетите, ще от-излее ли бетона, ще върне ли камъните от улиците в реда, в който са били извадени, и ще възстанови ли вече пропиляните милиони? Или ще послушате експертите, ще кимате културтрегерно и с изрепетирано за пред медиите съжаление ще кажете: “Е, вече няма пари”? Аман!

Коментари

коментари

Гергин Борисов е един от инициаторите на гражданските инициативи Спаси метрото и Спаси София, както и техен администратор. Завършил е информационни технологии в УниБИТ - София и се занимава с проблемите на градската среда от 2001 г. Активен защитник на идеята метрото да е не просто форма на градски транспорт, но и инструмент в развитието на града.